Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Нейт се изсмя.

— Идеята май не е била лоша. — Беше си помислил, че Боз и Ед ще се хванат на въдицата за финансова измама, ако им оставят само тридесет-четиридесет хиляди в пещерата и в колата, с която бяха избягали. Размахай сума, равняваща се на две годишни заплати, която не се облага с никакви данъци, пред лицето на един човек и в девет от десет случаи си го купил. Но при такъв голям удар вероятно е добра идея да разполагаш с допълнителна примамка.

Нейт и Лестър пак щяха да вземат 400 000 долара чисти пари.

— Трябва да ги замразим за известно време, нищо, че са в брой, нали? — попита Лестър.

— Тук наистина трябва да внимаваме — отвърна Нейт.

По правило двамата никога не действаха на територията на Вирджиния. Обикновено пътуваха до Ню Йорк, Калифорния или Флорида за обирите си. Но когато Нейт научи от свой познат в Колумбия, че местният клон на „Брониран транспорт инкасо“ ще превозва пари до нова банка в Лърей, просто не устоя. Нейт знаеше, че охраната е на ниско ниво и вероятно никога не е поемала по-сериозна задача от курсовете за осребряване на чековете в дни за плащане до местните фабрики. Парите го изкушаваха, разбира се. Но онова, което наклони везните, беше, че Нейт осъзна, че за да проработи планът им, имаха нужда от двама несъзнателни участници, за предпочитане представители на закона. Изобщо не се поколеба кои да избере. Младежкото озлобление е също толкова трайно колкото това на отхвърлените любовници.

— Наистина ли се наложи да го застреляш? — попита Нейт. Имаше предвид охраната. Едно от правилата му беше никога да не намесва оръжие, освен ако не е напълно наложително.

— Беше само някакво хлапе. Стори ми се, че ще използва оръжието си. Действах предпазливо, само му пукнах едно-две ребра.

Нейт кимна, вперил очи към небето. Надяваше се да види падаща звезда. Но не видя нито една.

— Съжаляваш ли за тях? — попита Лестър след малко.

— За кого, за охраната ли?

— Не, за Ед и Боз.

Нейт помисли за кратко над това. Музиката и уханният въздух на късното лято, ритмичната симфония на насекоми и жаби настройваха Нейт на философска вълна.

— Мисля си за нещо, което каза Боз. За това как гледните ни точки с него и Ед се разминават. Говореше за обира, но всъщност говореше за това какъв е бил моят живот и техният — съзнателно или не.

— По-скоро не.

— Но има логика — отвърна той. — Много добре обобщава нещата. Разликата между нас… Можех спокойно да си живея с нея, ако тези момчета просто си бяха вървели по пътя, в училище и след това. Но те не го направиха. Не. При всяка удобна възможност го превръщаха в проблем. Много лошо. Но това беше техен избор.

— Е, добре че всички не сте имали една и съща гледна точка — каза Лестър също толкова самовглъбено. — Да пием за различията.

— Да пием за различията.

Двамата мъже се чукнаха с бирените кутии и отпиха. Нейт се наведе напред и започна да разделя парите на две равни купчини.

— Може и да отида в Балтимор.

— Имаш предвид… — тя го изгледа внимателно.

— Другата събота и неделя. Когато ще ходиш на моминското парти на Кристи.

— За да се видиш с…

— Дъг — отвърна той.

— Наистина ли? — Мо Андърсън разгледа внимателно ноктите на ръцете си, които лакираше в яркочервено. Цветът не му харесваше, но не ѝ каза нищо. Тя продължи: — Един куп жени ще се мотаят наоколо — голяма скука. Добре ще си прекараш в Мариланд. Ще бъде забавно.

— И аз така си мисля — каза Пит Андърсън.

Седеше срещу Мо на предната веранда. Къщата им бе раздвижена, на различни нива и се намираше в предградията на окръг Уестчестър. Беше юни и въздухът бе наситен с мириса на жасмин, насаден от Моли по-рано през пролетта. Преди Пит обичаше мириса на жасмин. Но вече му се гадеше от него.

Мо огледа изпитателно маникюра си и остана доволна, че никъде не е одраскала лака си. Престори се на отегчена от факта, че Пит ще се вижда с Дъг, който не само бе неин шеф, но бе и важна клечка и държеше цялото Източно крайбрежие. Дъг беше поканил Мо и Пит на гости в родното си място, но по същото време тя беше планирала моминско парти за племенницата си.

— Но тогава защо не дойдеш сам? — беше предложил Дъг на Пит.

Пит беше отговорил, че ще си помисли.

Разбира се, тя само изглеждаше отегчена от идеята Пит да отиде без нея. Но беше посредствена актриса. Пит беше сигурен, че Мо е доста развълнувана от мисълта за тази среща и знаеше защо. Но за разлика от Мо той умееше да се преструва. Затова продължи да съзерцава светулките и да си трае. Правеше се на глупак.