Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Здравейте, агент Бигълоу — весело каза Нейт.

Той ги познава?! Сърцето на Ед заби ускорено. Може би са го разпитали, докато не сме били тук?… Добре, мисли, мисли, по дяволите. Какво ли може да им е казал? Какво да направим?

Но не можеше да мисли.

Нямам капка мозък…

Агентът беше висок мрачен мъж, леко оплешивяващ, като късата му руса коса с монашески бретон стигаше точно до малките му уши. Той, както и другите двама мъже, извадиха светкавично картите си — да, без съмнение бяха агенти от ФБР — и първият попита:

— Вие сте шерифски наместник Бозуърт Пелър, а вие сте шерифски наместник Едуард Ранкин?

— Да, сър — чинно отвърнаха те.

Господи, неспазването на мярката за задържане на затворник се наказва с отстраняване от длъжност — мислеше си Боз.

Ед, който си мислеше почти същото, се обърна към Нейт и каза:

— Виж какво, Нейт, хайде да се върнем до лавката. Да си вземеш нещо газирано?

— Или Туинки. Бива си ги, нали?

— Вътре е по-хладно — каза Нейт и нахълта в стаята, където го дебнеха Лестър и острият му като бръснач нож.

— Не! — изкрещя Боз.

— Какво има, колега? — попита един от агентите на ФБР.

— А, нищо — бързо отвърна Боз.

Боз и Ед бяха вперили очи във вратата, зад която в този миг Нейт вероятно лежеше наръган с нож. После с мъка се обърнаха обратно към федералните представители на закона.

Недоумяваха как да го спасят. Да, разбира се… ако Лестър побегнеше навън, целият облян в кръв, с нож в ръка, все пак можеха да го арестуват. Агентите дори може би щяха да им помогнат.

По дяволите, отвътре не се чуваше никакъв шум. Може би Лестър беше прерязал гърлото на Нейт изневиделица и сега се мъчеше да избяга през прозореца.

— Да влезем вътре — предложи Бигълоу, като кимна с глава към вратата. — Трябва да обсъдим случая.

— Ами, не знам дали точно сега да го правим.

— Защо не? — каза един от агентите. — Нейт каза, че вътре било по-хладно.

— След вас — каза агент Бигълоу, като махна с ръка към двамата наместници.

Те си размениха погледи и прекрачвайки прага на стаята, поставиха ръце близо до дръжките на служебните си револвери.

Лестър седеше на един стол, кръстосал крака и отпуснал окованите си ръце в скута. От другата страна на масата срещу него седеше Нейт Спода и прелистваше опърпано издание на оперативния наръчник на шерифството. Ножът беше на същото място, където го беше оставил Боз.

Благодаря ти, мили Боже…

Боз погледна Ед.

Мълчание.

Ед пръв се окопити:

— Предполагам, че се чудите защо заподозреният е тук, агент Бигълоу. Мисля, че е станало някакво недоразумение, нали, Боз? Не трябваше ли тук да е служебният адвокат?

— И аз тъкмо това си мислех. Разбира се. Недоразумение.

— За какъв заподозрян говорите? — попита Бигълоу.

— Хм, ами, ето този, Лестър.

— Или повдигайте обвинения, или ме пускайте веднага, по дяволите — излая мъжът.

— Кой пък е той? Какво прави тук — попита Бигълоу.

— Ами, арестувахме го за обира тази вечер — отвърна Боз. Тонът на гласа му сякаш питаше „Да не пропускам нещо?“.

— Така ли? — измърмори агентът. — Защо?

— Ами… — беше единственото, което Боз събра смелост да изрече. Дали не бяха изложили случая на риск със слабата си полемика?

Четвъртият агент от ФБР влезе в стаята и подаде някаква папка на Бигълоу. Той зачете внимателно, като кимаше с глава. После вдигна очи и каза:

— Добре. Имаме предполагаем мотив.

Боз потръпна от облекчение и отправи лукава усмивка към Лестър.

— Мислеше, че си отървал кожата, а? Е…

Бигълоу поклати лъскавото си теме и само след миг другите агенти вече бяха свалили оръжията и коланите от Боз и Ед, включително и прескъпата, произведена в Тайван палка, с която Боз толкова се гордееше.

— Имате право да мълчите…

Останалата част от правата на арестуваните се процеди от стиснатите му устни и когато свърши, им поставиха белезници.

— Какво става? — извика Боз.

Бигълоу потупа папката, която му бяха донесли преди това.

— Преди малко получихме данните от екипа, който изследва наличието на улики по колата на бягството. По цялата кола бяха открити вашите пръстови отпечатъци. Освен това открихме множество отпечатъци от полицейски обувки като вашите, които водят към реката близо до дома на господин Спода.

— Аз изкарах колата на заден ход, за да я претърся — възрази Боз. — Това е всичко.

— Без ръкавици? Без присъствието на криминален екип на мястото?

— Ами, случаят беше ясен…