Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Светът, в който живееш, е различен от нашия — с раздразнение продължи наместникът. — Знаем що за човек е Лестър. Попадаме на такива отрепки всеки ден.

— Отрепки ли?

— Мислиш, че като си траеш и всичко ще се размине — допълни Ед. — Но не е така. Познаваме Лестър. Знаем на какво е способен.

— И на какво толкова? — попита Нейт. Опитваше се да звучи смело. Но ръцете му бяха свити и трепереха в скута му.

— Да изпробва острието на проклетия си нож върху теб! Това как ти се струва? — изкрещя Боз. — Господи! Ти изобщо не схващаш май, а?

Те играеха ролите на доброто и лошото ченге. В наръчника имаше цял раздел за това.

— Да речем, че сега няма да го изобличиш — спокойно му каза Ед. — Той ще се отърве. Колко мислиш, че ще му трябва, за да те открие?

— Според вас, защото си мисли, че съм свидетел ли?

— Ще те намери и ще ти види сметката — рязко каза Боз. — Ами да, за нула време. Вече започва да не ми пука.

— Хайде, де — обърна се Ед към партньора си. — По-кротко с горкото хлапе.

След това погледна уплашената физиономия на Нейт.

— Но ако го пипнем за въоръжен грабеж и опит за убийство… Трийсет години зад решетките не му мърдат. И ти ще си безопасност.

— Искам да постъпя правилно — каза Нейт. — Но… — гласът му заглъхна.

— Боз, той иска да помогне. Сигурен съм.

— Така е — искрено каза Нейт и потънал в размисъл, стисна очи. — Но не мога да излъжа. Просто не мога. Баща ми… Нали помните баща ми? Учил ме е никога да не лъжа.

Баща му беше един никаквец, който дори не можеше да плува. Ето какво знаеха за баща му.

Боз отлепи тениската си от тлъстия си гръден кош и разгледа тъмните петна пот под мишниците. След това закрачи в кръг около момчето, въздишайки.

Нейт се присви от страх, сякаш се боеше, че отново може да загуби кецовете си.

Най-сетне Ед заяви със спокоен глас:

— Нейт, знаеш, че сме си имали търкания.

— Ами, момчета, вие доста ме тормозехте в училище.

— По дяволите, така ли? Само се майтапехме — искрено отвърна Ед. — Правехме така само с хлапетата, които ни допадаха.

— Нима? — каза Нейт.

— Но понякога — продължи Ед, — предполагам, че сме попрекалявали. Знаеш как е. Шляеш се насам-натам, блъскаш и те засърбяват ръцете.

Нито един от двамата не си мислеше, че този дребен гущер някога е блъскал (за бога, човек трябва да се занимава поне с един спорт).

— Виж, Нейт, искаш ли да забравим миналото? — Ед протегна ръка. — Готов съм да ти се извиня за всичко, което сме ти причинили.

Нейт се втренчи в месестата ръка на Ед.

Да му се не види, помисли си Ед, тоя ще вземе да се разплаче. Той хвърли поглед към Боз, който каза:

— И аз го подкрепям, Нейт. — В наръчника се казваше, че след като обектът бъде пречупен, лошото ченге трябва да се промени и да започне да се държи като добро ченге. — Съжалявам за това, което сме ти причинили.

— Хайде де, Нейт. Какво ще кажеш? Да захвърлим противоречията зад гърба си.

Нейт погледна първо единия, после другия наместник с уплашена физиономия. Взе ръката на Ед и предпазливо я разтърси. На Ед му се прииска да я избърше, след като разделиха дланите си, но само се усмихна и каза:

— Дай сега да видим по мъжки какво можеш да ни кажеш?

— Добре. Наистина видях някого. Но не мога да се закълна, че беше Лестър.

Ед и Боз си размениха хладни погледи.

Нейт продължи бързо:

— Почакайте. Оставете ме да ви кажа какво видях.

Боз, който имаше по-лош почерк от двамата, но правописът му беше по-добър, отвори тефтер и започна да пише.

— Седях на верандата и четях.

Порно, най-вероятно.

— И слушах музика.

„Сатана, обичам те. Вземи ме, вземи ме, вземи ме…“

Ед стоеше с окуражителна усмивка на лицето.

— Продължавай — изшептя той.

— Добре. Чух кола по шосе „Барлоу“. Помня го, защото шосе „Барлоу“ не е особено близо, но колата вдигаше страшен шум, затова си помислих, че ауспухът ѝ не е в ред или нещо такова.

— И после?

— Добре… — гласът на Нейт стана дрезгав. — После видях, че някой тичаше из тревата по посока на реката срещу къщата ми. И като че ли носеше някакви големи бели торби.

Бинго!

— Близо до пещерите, нали? — попита Боз.

Не толкова удобно колкото Лърей, но достатъчно широко, за да се скрият половин милион долара.

Ед хвърли поглед към него и кимна.

— И той влезе в една от пещерите? — попита той Нейт.

— Така ми се струва. Не можах да видя точно заради черната върба, която расте там.

— И не можеш изобщо да ни го опишеш? — попита Боз с усмивка, като адски много му се искаше отново да бъде лошото ченге.