Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Това са много пари — каза Ед.

— Така си е — отвърна Боз, разтягайки сричките на думите. — Какво предлагаш, Едуард?

— Ами аз…

— Хайде, не го увъртай.

— Мисля, че само двама души знаят за това, като изключим нас.

— Нeйт и Лестър. Продължавай.

— Та какво ще стане, ако… Просто разсъждавам на глас. Какво ще стане, ако се озоват, съвсем случайно, разбира се, в една и съща стая в участъка. Ако, да речем, Лестър се сдобие с ножа си.

— Съвсем случайно.

— Разбира се.

— Ами, ще види сметката на Нейт и ще го оставим да се вмирише като рибите наоколо.

— Естествено, ако това се случи — продължи Ед, — ще се наложи да застреляме Лестър, нали?

— Да, ще трябва. Затворникът е избягал, бил е въоръжен…

— Ще е кофти да стане така.

— Но ще е неизбежно — заключи Боз и продължи: — Тоя Нейт е опасен.

— Никога не ми е допадал.

— Той е от ония типове, дето в един момент превъртат. Като нищо би се покатерил на върха на кулата на баптистката църква и би открил стрелба с пушка.

— Не се и съмнявам.

— Къде е ножът на Лестър?

— В чекмеджето с уликите. Но може да се озове отново на горния етаж.

— Сигурни ли сме, че искаме да го направим?

Ед разгърна брезентовия чувал и погледна вътре. Същото направи и Боз с продължителен втренчен поглед.

— Хайде да изпием по една бира — каза Боз.

— Добре — съгласи се Ед, макар че употребата на алкохол по време на дежурство беше изрично забранена в наръчника.

Един час по-късно двамата се промъкнаха през задния вход на участъка.

Боз отиде в стаята, където държаха уликите и взе ножа на Лестър. Изкачи на пръсти стълбите към горния етаж, увери се, че шериф Тапии все още не се е върнал и се шмугна в стаята за разпити. Остави ножа на масата под една папка — прикрит, но не кой знае колко, и невинно излезе в коридора.

Ед отведе Лестър Ботс до вратата. Ръцете му бяха стегнати в белезници пред тялото, нещо, което беше категорично в разрез с правилата, и го съпроводи вътре.

— По дяволите, изобщо не разбирам за какво сте ме затворили — каза мъжът. Оредяващата му коса беше мазна и стърчеше във всички посоки. Дрехите му бяха кални и като че ли не бяха прани месеци наред.

— Сядай и си затваряй устата — изръмжа Боз. — Затворили сме те, защото Нейт Спода те разпозна, че ти си същият, който тази вечер е укрил чувалите от бронираната кола за инкасо край реката.

— Този кучи син! — изрева Лестър и се надигна.

Боз го блъсна обратно на стола.

— Да, разпозна те веднага по тази твоя татуировка, която е най-грозната жена, която съм виждал през целия си живот. Я кажи, това да не е майка ти?

— Нейт, значи — измърмори Лестър, гледайки към вратата. — Скоро ще бъде труп. О, ще си плати това момченце!

— Стига приказки — каза Ед. — Слизаме долу за пет минути да проверим за служебния адвокат. Ще иска да си поговори с теб. Затова си налягай парцалите тук и недей да беснееш.

Двамата излязоха от стаята и заключиха вратата. Боз наклони глава и чу подрънкване от белезници по посока на масата. После доволно вдигна палци към Ед.

В края на коридора, натежал от августовска жега и влага, откриха Нейт Спода при автоматите за напитки. Седеше на счупена маса формика, отпиваше Пепси и ядеше кексче Туинки.

— Ела насам, Нейт, имаме още няколко въпроса.

— След вас, сър — каза Ед, махайки с ръка.

Нейт отхапа още едно парче Туинки и пое пред тях по коридора към стаята за разпити.

— Ще се разкрещи. Но трябва да оставим Лестър да го довърши, преди да влезем — прошепна Ед на Боз.

— Добре. Ей, Ед?

— Какво?

— Знаеш ли, че не съм убивал никого досега.

— Той е никой. Това е Лестър Ботс все пак. Освен това ще стреляме заедно. Едновременно. Така става ли? Това ще те успокои ли?

— Добре.

— И ако Нейт е още жив, стреляй и по него и ще кажем, че е било…

— … случайно.

— Точно така.

Пред вратата Нейт се обърна и прокара кексчето с безалкохолно. На брадичката му имаше крем от кексчето. Отвратително.

— А, само едно нещо — започна момчето.

— Нейт, няма да те бавим. След малко ще те закараме у вас — каза Ед и отключи вратата. — Влизай. Ей сега идваме.

— Разбира се. Но само да кажа…

— Просто влизай.

Нейт се подвоуми, обзет от съмнение. После натисна дръжката на вратата.

— Нейт — извика мъжки глас.

Боз и Ед рязко се обърнаха и видяха трима мъже, които идваха по коридора. Бяха костюмирани. И ако това не са федерални агенти, помисли си Боз, аз съм призракът на Елвис. Мамка му!