Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Висшият канцлер се обърна към другите представители на Тайния съвет и отново започнаха да се съвещават. Малко по-късно той се произнесе:

— В светлината на представените тук доказателства този съд, основан на справедливостта, постановява, че смъртта на сър Робърт Мъртоу не е причинена от човешки умисъл и вследствие на това Чарлс Купър е свободен да си върви невъзпрепятстван и неопетнен от всякакви по-нататъшни обвинения по този случай. — Той отправи суров поглед към прокурора. — Що се отнася до вас, сър Джонатан, ако това няма да представлява непреодолима трудност за вас в бъдеще, съдът ще оцени високо, ако вие се постараете най-малкото да прегледате свидетелските показания и да разговаряте със затворника преди изобщо да се осмелявате да губите времето на този съд.

— Така ще бъде, Ваше благородие.

Един от съдиите се наведе напред, кимна към купчината пергамент, която драматургът прибираше в торбата си, и попита:

— Мога ли да ви запитам, господин Шекспир, как ще бъде озаглавена тази пиеса?

— Не зная със сигурност, милорд, какво ще бъде окончателното ѝ наименование. За момента я наричам „Отело, мавърът от Венеция“.

— И мога ли да съм убеден от свидетелските показания, които чухме днес, че публиката ще се радва на изпълнението на добри дуели в това произведение?

— О, да, милорд.

— Добре. Предпочитам много повече такива пиеси, отколкото вашите комедии.

— Ако мога да си позволя тази дързост, сър, вярвам, че пиесата ще ви достави истинско удоволствие — каза Уилям Шекспир и се присъедини към Купър и съпругата му, които напускаха мрачната зала.

Същата вечер малко преди да запалят фенерите в града трима мъже седяха в кръчмата „Еднорогът и мечката“ в Чаринг Крос. И пред тримата — Чарлс Купър, Стаут и Уилям Шекспир имаше халба бира. Входът на кръчмата се изпълни от сянка и в кръчмата влезе мъж.

— Това не е ли непознатият мъж от кея? — попита Чарлс.

Когато чу думите му, Хал само поклати глава, направи знак да му се сервира бира и се присъедини към тях.

Чарлс вдигна халбата си:

— Добре се справи, приятелю!

Хал отпи голяма глътка и кимна гордо, за да изрази признателността си за комплимента. Ролята му в дръзката пиеса, написана съвместно от Уилям Шекспир и Чарлс Купър, бе решаваща. След като Чарлс бе спрял Мъртоу на кея и, както каза пред Съда, провокира любопитството му с обещание за сценична изява, задачата на Хал бе да хване в клопката си някой минувач в подходящия момент, за да стане свидетел на диалога между Чарлс и Мъртоу в началото на техния мним дуел. Хал беше дал на лакея Роулингс половин златна лира, за да вдигне тревога пред констабъла, който Шекспир, като майстор на заплетената фабула, бе решил, че задължително трябва да бъде свидетел на дуела.

Сега Шекспир огледа замислено Чарлс и каза:

— Що се отнася до изпълнението ти в съда, има още какво да учиш като актьор, макар като цяло — мъжът от Стратфорд не се сдържа и се усмихна — бих поел риска да заявя, че защити възхитително невинността си.

Уил Шекспир често отклоняваше посоката на разговора, за да вмъкне някой каламбур, което му доставяше голямо удоволствие. Ала и на Чарлс Купър не бяха чужди игрословиците. Той парира с думите:

— О, ала печалната истина, друже, е, че моето скромно красноречие в съда не може по никакъв начин да се сравни с твоето нескромно остроумие в кръчмите.

— Убеди ме! — извика Шекспир и мъжете гръмко се разсмяха.

— Да пием и за теб, приятелю — каза Чарлс и чукна халбата си в тази на Стаут.

Задачата на този мъжага бе да употреби с нужната вещина инструментите, с които иначе правеше бъчви, за да разхлаби оградата на кея „Темпъл“ до подходящата степен, за да не поддаде при обикновен допир, а да се разпадне, когато Мъртоу залитне отгоре ѝ.

Стаут не бе така схватлив както Шекспир или Чарлс и не се и опита да вложи остроумие в отговора си. Само силно се изчерви от удоволствие за полученото признание.

След това Чарлс прегърна Шекспир:

— Но ти, Уил, точно ти беше в основата на всичко.

— Баща ти бе добър към мен и моето семейство и аз винаги с радост си спомням за него — отвърна му Шекспир. — Щастлив съм, че изиграх малка роля в отмъщението за смъртта му.

— Какво мога да направя, за да ти се отплатя за рисковете, които пое и усилията, които положи заради мен? — попита Чарлс.

— Всъщност ти вече го стори — отвърна драматургът. — Ти ме удостои с най-ценния дар, който може да получи един дилетант в писателския занаят.