Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Арестувайте го! — изкрещя констабълът и тримата пристави се отправиха към главореза, а Ред Джеймс стовари върху му тояга, преди да може да избяга. Убиецът падна безчувствен в краката им.

Приставите се спуснаха надолу по една от стълбите и забързаха към брега на реката. Но от сър Мъртоу нямаше никаква следа.

— Днес беше извършено убийство в района на моята юрисдикция — обяви констабълът с мрачно изражение, макар да предвкусваше удоволствието от наградата и славата, които щеше да му донесе незабавното залавяне на злодея.

Главният прокурор на Короната Джонатан Болт, плешив мъж на четиридесет и страдащ от артрит, беше натоварен със задължението да подведе под съдебна отговорност Чарлс Купър за убийството на Робърт Мъртоу.

Седнал в канцеларията си, намираща се близо до двореца „Уайтхол“, в десет часа в деня, в който тялото на Мъртоу беше извадено от Темза, Болт си мислеше, че за престъпление като убийството на задник като Мъртоу едва ли си струва да се води следствие. Но аристокрацията отчаяно се нуждаеше от подлеци като Мъртоу, които да ги спасяват от собствената им глупост и разгулен живот, затова Болт беше посъветван да накаже Чарлс Купър за назидание. В канцеларията винаги ставаше течение и Болт се намръщи.

Прокурорът беше предупреден, че трябва така да процедира със случая, че уличаващите в престъпление бизнес афери на Мъртоу да не бъдат публично огласявани. Затова бе взето решение Купър да не бъде съден във Върховния съд, а в Съда на звездната камара, частното съдилище, създадено още по времето на Негово височество Хенри VIII.

Съдът на звездната камара не притежаваше правомощия да издава смъртни присъди. Въпреки това, помисли си Болт, щеше да бъде отсъдено достатъчно тежко наказание. При признаване на убиеца за виновен, членовете на Звездната камара със сигурност щяха да заповядат ушите на Купър да бъдат отсечени, да бъде дамгосан, а след това да бъде изпратен в изгнание, навярно някъде в Америките, където да прекара остатъка от живота си като окаян просяк. Щяха да конфискуват имуществото му и семейството му щеше да остане на улицата.

Неписаният закон бе ясен: не създавай неприятности на фактическите приятели на аристокрацията.

След като разпита констабъла и свидетеля по случая — мъж на име Хенри Роулингс, Болт излезе от канцеларията си и се отправи към Уестминистър, сградата на правителството.

В преддверието, скрито дълбоко в търбуха на сградата, няколко адвокати и клиентите им очакваха да дойде редът им пред съда, но случаят на Купър беше поставен на първо място в регистъра на делата и затова Джонатан Болт ги подмина и влезе направо в Съда на звездната камара.

Мрачното помещение, близо до Тайния съвет на кралицата, беше много по-малко и скромно, отколкото предполагаше репутацията му. Доста неугледно, то можеше да се похвали само с осветление от свещи, портрет на Нейно Величество и изрисувани на тавана небесни тела, които бяха дали на мястото нетипичното му за съд име.

Когато влезе вътре, Болт забеляза затворника на подсъдимата скамейка. Чарлс Купър беше блед и слепоочията му бяха обвити с бинт. Двама едри въоръжени войници стояха зад затворника. Заседанията в Съда на звездната камара се провеждаха при закрити врата, но членовете на Камарата на лордовете бяха проявили снизходителност и разрешили на Маргарет Купър, съпругата на затворника, да присъства. Лицето ѝ беше бяло като на съпруга ѝ, а очите ѝ зачервени от плач.

От страна на подсъдимия присъстваше мъж, в когото Болт разпозна находчив адвокат от Сдружението и още един, наближаващ четиридесетте, който му се стори смътно познат. Беше слаб, с оплешивяващо теме и прорасла кафява коса, облечен с риза, бричове и ниски полуботуши. Свидетелят на подсъдимия вероятно. Болт знаеше, че въз основа на фактите по случая Купър не можеше да избегне обявяването за виновен. Вместо това защитата по-скоро щеше да се съсредоточи върху смекчаване на присъдата. Основното предизвикателство за Болт щеше да бъде да предотврати успешния финал на тази тактика.

Болт зае мястото си до своите свидетели — констабълът и човекът, съобщил за деянието. Мъжът седеше нервно, сключил ръце пред себе си.

Вратата се отвори и в залата влязоха петима мъже с тоги и перуки — членовете на Съда на звездната камара — трима членове на Тайния съвет на кралицата и двама съдии от Кралския съд. Мъжете седнаха и подредиха книжата пред себе си.

Болт бе доволен. Той познаваше всеки един от тези мъже и съдейки по погледите им, беше убеден, че по всяка вероятност те вече бяха взели решение в полза на Короната. Чудеше се колко ли от тях се бяха възползвали от уменията на Мъртоу да премахва дългове. Вероятно всички.