Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Точно така — прошепна Чарлс.

— Но това са само роли, приятели мои — възрази Хал. — Мастилото, с което Кит Марлоу и Уил са написали тези пиеси, е по-действително от самите тях.

Но Чарлс не позволи да бъде отклонен от намерението си:

— Какво знаеш ти за този Мъртоу? От какво се интересува?

— От съпругите и парите на другите мъже — отвърна Хал.

— Нещо друго?

— Както вече казах, той е фехтовчик или поне така си въобразява. И препуска с хрътките си всеки път, когато се измъкне от Лондон в провинцията. Той е човек, опиянен от гордост. Ласкателствата никога не му стигат. Непрестанно се стреми да впечатли членовете на кралския двор.

— Къде живее?

Стаут и Хал останаха безмълвни, явно обезпокоени от фаталното намерение на приятеля си.

— Къде? — настоя Чарлс.

Хал въздъхна и махна с ръка, за да пропъди облаче дим от лулата на Стаут.

— Този тютюн е ужа̀сен — отбеляза той.

— Вярвам ти, но затова пък ми действа успокояващо. Хал помълча още миг и се обърна към Чарлс:

— Мъртоу притежава жилище, пригодно за човек с положение не по-високо от това на обикновен работник и далеч по-малко, отколкото се хвали. Но се намира близо до улица „Странд“ и благодарение на това редовно е в обкръжението на хора, по-влиятелни и по-богати от самия него. Ще го намериш в Уайтфриарс, близо до брега на реката.

— А къде прекарва времето си денем?

— Не съм сигурен, но предполагам, че като таен агент на кралския двор той посещава всеки ден двореца „Уайтхол“, за да види какви клюки и интриги може да научи и забърка сега, когато кралицата е в Гринуич.

— А какъв маршрут би избрал, за да стигне от жилището си до двореца? — обърна се Чарлс към Стаут, който покрай търговията си беше опознал повечето преплетени като лабиринт улици на Лондон.

— Чарлс — започна Стаут, — не ми харесва какво си намислил.

— Какъв маршрут? — настоя Чарлс.

— Ако е на кон, ще поеме на запад край брега на реката и после на юг, където Темза завива, а след това по Уайтхол — неохотно отговори мъжът.

— Знаеш ли коя е най-безлюдната част от вълнолома по този маршрут? — попита Чарлс.

— Най-малко посещаван е кеят „Темпъл“. Откакто адвокатските сдружения се умножиха и разшириха, в района вече има много по-малко магазини от преди — каза Стаут и добави многозначително: — Освен това е близо и до мястото, където приковават затворниците на равнището на водата, за да ги блъска приливът. Може би трябва сам да се оковеш там след престъплението, което ще извършиш, Чарлс. Така ще спестиш на прокурора на Короната цял ден работа.

— Скъпи приятелю — започна Хал, — умолявам те, забрави всички нечисти планове, които са в сърцето ти. Ти не можеш…

Но думите му бяха спрени от непоколебимостта в очите на приятеля им, който обходи с поглед приятелите си и каза:

— Тъй както пожарът, избухнал в някоя колиба, лумва и върху сламения покрив на съседите и продължава опустошителния си ход, докато унищожи цялата улица, така и много човешки животи бяха изпепелени с едничката смърт на баща ми. — Чарлс вдигна ръка, показвайки пръстена-печат, който Мар му беше дал предния ден. Златото улови светлината от фенера на Хал и като че ли запламтя с цялата ярост, насъбрала се в сърцето на Чарлс. — Не мога да продължа да живея, ако не отмъстя за мерзката алхимия, която остави от един доблестен човек само това нищожно късче бездушен метал.

Хал и Стаут си размениха погледи и по-едрият от двамата се обърна към Чарлс:

— Добре, решен си, това на всички ни е ясно. Но вярвай, скъпи ми приятелю, каквото и да е деянието ти, ние сме на твоя страна.

Хал добави:

— Що се отнася до мен, аз ще се грижа за Маргарет и децата — ако се стигне дотам. Нищо няма да им липсва, ако е във възможностите ми да им го осигуря.

Чарлс ги прегърна, а после каза весело:

— А сега, господа, нощта е наша.

— Какво ще правим? — попита Стаут разтревожено. — Надявам се, че не си решен да извършиш убийството още тази вечер.

— Не, добри ми приятелю — ще ми трябват една-две седмици, за да съм готов да се изправя срещу този подлец. — Чарлс заровичка в кесията си и намери монети, достатъчно на брой за тазвечершните му планове. После каза: — Сега съм в настроение да изгледам някоя пиеса, а след това да посетим приятеля ни Уил Шекспир.

— Напълно съм съгласен, Чарлс — каза Хал, когато излязоха на улицата. И допълни шепнешком: — Макар че ако аз бях така силно решен да кажа лично на Господ колко ми е омръзнал живота, както изглежда, че си ти, щях да се въздържа от развлеченията и да се запътя по най-бързия начин към църквата, за да намеря някой свещенически задник и смирено да го целуна със своите безкрайно разкайващи се устни.