Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Споменът за онази ужасна нощ връхлетя Чарлс и той ясно си спомни позорното откарване на мъртвото тяло на баща му до дома им от шерифа, отново чу скръбните вопли на майка си, пред очите му преминаха и последвалите безкрайни дни: тихото угасване на майка му, бедността и борбата да започне нов живот в Лондон. И въпреки това Чарлс се почувства неспособен да вдигне ръка и да промуши това жалко създание. Той бавно отдръпна камата и я върна в ножницата на пояса си. Огледа изпитателно Мар и съзря разкаяние върху лицето му, което подсказваше, че е говорил искрено.

— Ако Мъртоу е такъв, какъвто казвате, тогава мнозина биха имали причина да го презират. Как да съм сигурен, че не сте един от онези, които са оскърбени от него и не сте си измислил тази история, за да опетните репутацията му, както подсказва и името ви 30 30 Непреводима игра на думи — името на героя Мар (англ. Marr) и глаголът mar (от англ. — петня, помрачавам) са омоними — бел.пр. ? — попита Чарлс.

— За Бога, сър, говоря истината. Горчивина към сър Мъртоу аз не тая̀, защото изборът за подлото деяние бе мой, а с него покварих душата си. Разбирам предубеденото ви гледище за моите мотиви, но мога да ви предоставя доказателство.

Мар извади от джоба си златен пръстен и го положи в ръката на Чарлс.

— Това е пръстенът печат на баща ми — възкликна младият мъж. — Виж, Маргарет, виждаш ли обърнатите му инициали? Помня как понякога седях вечер и гледах как баща ми притиска този пръстен в горещия и ален като роза восък, за да сложи печат на кореспонденцията си.

— Взех това като частично обезщетение за усилията ни. Приятелите ми се възползваха от монетите в кесията на баща ви. Безброй пъти съм си мислел: „Ако бях взел и похарчил парите му като тях, отървавайки се така от спомените за деянието ни, навярно тогава вината нямаше да ме гори като въглища в леярна през всичките тези години, както това мъничко късче злато.“ Ала сега съм доволен, че го запазих, защото мога поне да го върна на законния му собственик, преди да захвърля тленната си обвивка.

— Баща ми, не аз, е законният му собственик — мрачно процеди Чарлс и здраво стисна пръстена в ръката си. Опря се на каменната стена и затрепери от гняв и мъка. След миг усети ръката на съпругата си върху своята. Юмрукът му, яростно сграбчил пръстена, се отпусна.

— Трябва да ги съдим. Уесткот и Мъртоу ще понесат ударите на правосъдието — обърна се към съпруга си Маргарет.

— Повярвайте ми, мадам, това не е възможно. Лорд Уесткот е мъртъв. Пет години минаха от онзи радостен ден. А неговият непрокопсан син е похарчил и последното пени от наследството. Земите са отнети от Короната заради неизплатени данъци.

— А Мъртоу? — попита Чарлс. — Жив ли е още?

— О, да, сър. Мъртоу е добре и живее в Лондон. Но той може да бъде застигнат от правосъдието дори още по-трудно, отколкото лорд Уесткот на небето. Защото сър Мъртоу се ползва с големи привилегии от херцога и други високопоставени особи в Двора. Мнозина сами са се възползвали от услугите на този подлец, за да намалят дълговете си. Съдиите в Кралския съд дори няма да изслушат иска ви и всъщност вие ще изложите на опасност свободата си, ако не и живота си, за да направите тези обвинения публично достояние. Желанието ми тази вечер не бе да ви подтиквам по безразсъдния път на отмъщението, сър. Възнамерявам само да изкупя греха си пред онзи, комуто съм навредил.

Чарлс впери поглед в Мар, а после каза:

— Вие сте лош човек Мар и макар да съм добър християнин, в сърцето си не намирам сили за прошка. Въпреки това ще се моля за душата ви. Може би Бог ще бъде по-милостив от мен. А сега се махнете от очите ми. Кълна се, че ако отново се изпречите на пътя ми, ще пледирате по делото си пред свещения небесен съд много по-скоро, отколкото възнамерявате.

— Да, господине. Така и ще бъде.

Чарлс погледна пръстена и внимателно го постави на ръката си. Когато отново вдигна очи, уличката беше пуста — Мар безшумно бе изчезнал в нощта.

На следващия ден, малко преди да запалят уличните фенери, Чарлс Купър затвори магазина си и се отправи към дома на своя приятел Хал Пепър, мъж горе-долу на годините на Чарлс, но с доста по-високи финансови възможности — Хал бе наследил няколко апартамента в един от добрите квартали на града, които отдаваше под наем с добра печалба.

Към тях се присъедини и едър мъж с бавни маниери и говор. Истинското му име беше изгубено в аналите на собствената му история и всички го знаеха просто като Стаут, макар че името не се отнасяше до телосложението му — колкото и да бе внушително — а до влечението му към тъмното пиво 31 31 Името на героя Стаут (англ. Stout) означава както „пълен, дебел“, така и „силна тъмна бира“ — бел.пр. . Двамата се бяха запознали преди няколко години, когато Чарлс започна да купува стока от Стаут, който правеше и продаваше бъчви и често се шегуваше, че той е бъчвар по занаят, а Чарлс — по рождение 32 32 Непреводима игра на думи — фамилията на героя Купър (англ. Cooper) буквално означава „бъчвар“ — бел.пр. .