Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

В мъждивата лондонска вечер съпрузите вървяха бързо и внимаваха къде стъпват — предградията на юг от реката се славеха само с няколко надеждни фенери.

Летният въздух бе хладен. Маргарет носеше плътна вечерна рокля от лен, свободна на гърба и пристегната в горната си част. Предвид положението си на семейна жена, тя използваше рокли с достатъчно прибрано деколте, като по този начин прикриваше гърдите си, но избягваше да слага филцова или вълнена шапка, които бяха обичайни сред по-възрастните съпруги. Вместо тях Маргарет поставяше в косата си копринени панделки и няколко стъклени украшения. Чарлс беше с обикновен брич, блуза и кожена горна дреха.

— Вечерта бе възхитителна — каза Маргарет, като хвана още по-здраво ръката на съпруга си, когато свиха по тясната уличка. — Благодарна съм ти за това.

Чарлс леко се усмихна, фирмата му за внос на вино едва напоследък започна да отбелязва печалба. Всъщност през изминалите години те бяха в състояние да си позволяват само билети от едно пени и поради това бяха част от публиката, която стоеше наблъскана в централната галерия на театъра. Но отскоро търговията на Чарлс започна да показва известни приходи и тази вечер той бе изненадал съпругата си с места от три пенса в галерията, където седяха на възглавнички и хапваха ядки и ранноузряла круша.

Сепнаха се от вик зад тях и когато Чарлс се обърна, видя на петнайсетина метра от тях мъж с черна кадифена шапка и раздърпан парцалив жакет, който едва не се сблъска с минаващ наблизо ездач. Изглежда, че в стремежа си бързо да пресече улицата, мъжът не бе забелязал коня. Навярно всичко беше плод на въображението му или игра на светлината, но на Чарлс му се стори, че пешеходецът вдигна очи и когато забеляза погледа на Чарлс, припряно сви в една от тъмните улички.

Тъй като не желаеше да тревожи съпругата си, Чарлс не сподели усещането си за опасност и продължи разговора:

— Възможно е през следващата година да посетим „Блакфриарс“.

Маргарет се засмя — за този театър дори някои благородници избягваха да плащат входната такса от шест пенса, макар мястото да бе уютно и изискано и да се славеше с актьори от най-висока класа.

— Може би — каза тя колебливо.

Чарлс отново хвърли поглед зад тях, но от човека с шапката нямаше и следа.

Но когато свиха зад ъгъла по пътя, който водеше към ферибота, същият мъж се появи от съседната уличка. Вероятно бе успял да ги пресрещне тичешком и сега се изпречи насреща им запъхтян.

— Сър, мадам, умолявам ви да ми отделите минутка от времето си! — извика той.

Поредният просяк навярно, помисли си Чарлс, измъкна дълга кама от колана си и застана между съпругата си и непознатия, защото точно такива като него ставаха опасни, ако не им дадеш монета.

— О, не е необходимо да посягате към оръжието — каза мъжът, като кимна към камата. — Аз самият не съм въоръжен. — Той разпери празните си ръце. — Не съм въоръжен с кинжал, искам да кажа. Само с истината.

Странно създание беше той — очите му бяха хлътнали навътре в черепа, а кожата му, издаваща белезите на жълтеница, висеше по тялото му. По всяка вероятност преди години някоя уличница му беше оставила за спомен болката в костите и нямаше да мине дълго време, докато болестта напълно го довърши. Жакетът, който в първия момент Чарлс реши, че е краден от по-едър мъж, несъмнено бе негов и стоеше провиснал по измършавялото му тяло.

— Кой сте вие? — попита Чарлс.

— Аз съм един от онези, на които дължите посещението на тазвечершното представление, на които дължите професията си, на които дължите живота си в този прекрасен град. — Мъжът си пое въздух, изпълнен с влага, сяра и мръсотия и се изхрачи върху калдъръма.

— Обяснете кой сте и защо ме проследихте или, повярвайте ми, сър, ще вдигна тревога.

— Това е излишно, млади господин Купър — каза непознатият.

— Познавате ли ме?

— Определено, сър. Познавам ви твърде добре. — Жълтеникавите очи на мъжа станаха тревожни. — Нека да бъда откровен и да не говоря повече с недомлъвки. Името ми е Мар. Живея скитнически живот и щях да съм доволен да умра като скитник. Но преди две седмици нашият Господ Бог ми се яви на сън и ме призова да изкупя греховете в живота си, за не бъда лишен от достъп до мечтания от всички нас Райски двор. В интерес на истината, сър, мога да ви уверя, че ще ми трябват цели два живота, за да изкупя всичките си грехове, но тъй като ми остава едва частица от един, реших да избера най-тежкото деяние, което съм сторил и да намеря онзи, на когото съм навредил най-много.