Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Тримата, сплотени от общите си интереси — карти, кръчми и най-вече любов към театъра, бяха станали близки приятели. За да гледат представления в театър „Суон“, „Роуз“ или „Глоуб“, Чарлс, Стаут и Хал често пътуваха с ферибота на юг по Темза. Хал Пепър имаше делови отношения и с Джеймс Бърбидж, построил повечето от лондонските театри. Нужно е да отбележим и още един факт — една от детските мечти на Чарлс бе да стане актьор. А колкото до отношението на Стаут към театъра — то се изчерпваше само с детинския му захлас към представленията, които той приемаше едва ли не за вход към света извън работническата класа на Лондон. Така че докато рендосваше дъгите на бъчвите и удряше нажежените до червено дъги с ковашкия си чук, Стаут можеше да рецитира стихове от последните произведения на Шекспир и Джонсън, или от класиците като покойните Кид и Марлоу, много нашумели напоследък. Стиховете им бе запомнил от представленията, а не от книгите — не го биваше много в четенето.

Когато Чарлс сподели историята, разказана му от Мар, те останаха смаяни от вестта за смъртта на Ричард Купър. Обсипаха го веднага с въпроси, но Чарлс сложи край на целия разговор с думите:

— Този, който е извършил това ужасно дело, ще умре от ръката ми, решен съм на това.

— Но — намеси се Стаут — ако убиеш Мъртоу, подозренията веднага ще паднат върху теб като човек, оскърбен от деянията му спрямо баща ти.

— Не мисля така — отвърна Чарлс. — Лорд Уесткот е този, който е откраднал земята на баща ми. Мъртоу е бил само един посредник. Не, уверен съм, че този злодей е заговорничил срещу толкова много хора, че със сигурност проучването на всички, които имат причина да го убият, би отнело на констабъла цяла година. Вярвам, че мога да отмъстя и да избягам невредим.

Хал Пепър, който разполагаше със състояние и затова бе добре осведомен за съдебните процедури, се прокашля и каза:

— Не знаеш какво говориш. Мъртоу има високопоставени приятели, които няма да останат доволни, ако го загубят. Корупцията е хидра, многоглаво същество. Ти може да отрежеш една глава, но друга ще те отрови още преди първата отново да е израснала, а тя със сигурност ще израсне.

— Не ме интересува хидра ли е или не.

— А съпругата ти? Какво ще кажеш за нея? — повиши глас Стаут. — Уверен съм, приятелю, че нея я интересува. А децата ти? Тях също ли няма да ги интересува, ако баща им бъде отведен и съсечен на четири?

Чарлс кимна към шпагата за фехтовка, закачена над камината на Хал.

— Мога да извикам Мъртоу на дуел.

— Лош избор. Мъртоу е изкусен фехтовчик — поклати глава Хал.

— Мога да спечеля. По-млад съм, навярно и по-силен.

— Но какво от това, ако го победиш? Ще те очаква аудиенция със съдебните заседатели в Кралския съд, а след това посещение при палача. — Хал възмутено махна с ръка. — Мътните те взели… в най-добрия случай ще свършиш като Джонсън.

Бен Джонсън, писателят и драматургът, убил човек при дуел преди няколко години, едва се бе отървал от екзекуцията. Беше се избавил само защото изрецитира стих 1 от Псалм 50 и пледира неподсъдност на духовенството в мирски съд 33 33 Средновековен закон, според който духовник можел да бъде съден само от духовен съд, а по-късно се прилагал към всички лица, които можели да четат и пишат. Съдените по този начин обикновено получавали леко наказание — бел.пр. . Но наказанието му беше тежко: дамгосване с нажежено желязо.

— Все пак трябва да намеря начин, за да убия Мъртоу — извика Чарлс.

Хал продължи да го разубеждава:

— И какво ще спечелиш от смъртта му?

— Справедливост.

Лицето на Хал се сгърчи в иронична усмивка:

— Справедливост в Лондон? Това е като митичният еднорог, за който всички говорят, но никой не го е виждал.

Стаут извади глинената си лула, която се загуби в масивните му ръце на дърводелец, и я напълни с ароматен тютюн от Новия свят, който напоследък беше много модерен. Използва горяща сламка и когато тютюнът се разпали, силно вдиша. Скоро към тавана се извиха облаци дим. Той ги проследи с поглед и каза бавно на Хал:

— Подигравката ти не е напълно неуместна, приятелю, но скромният ми разум ми подсказва, че справедливостта, дори сред жителите на Лондон, не ни е напълно чужда. Какво ще кажете за представленията, които гледаме? Често пъти те изобилстват от справедливост. Трагедията за фауст… и онази, която гледахме в „Глоуб“ преди две седмици, подписана от приятеля ни Уилям Шекспир: историята на Ричард III. Героите в нея са въплъщение на злото, но да не забравяме, че доброто възтържествува, както казва Хенри Тюдор, когато убива „проклетото куче“.