Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Констабълът, чийто пост се намираше на самия бряг на реката и близо до адвокатските сдружения, бе повече от доволен от ежедневието си. Да, срещаха се сводници, които предлагаха натруфени жени на мъжете по улицата и главорези, джебчии, измамници и хулигани. Но за разлика от оживената Чийпсайд с нейните магазинчетата, долнокачествени стоки или безумните предградия, южно от реката, под неговата юрисдикция попадаха преди всичко високопоставени господа и дами и често се случваше да изминат дни без да се вдигне тревога.

Тази сутрин, в девет часа, набитият мъж седеше в канцеларията си и спореше с едрия си пристав Ред Джеймс за броя глави, които понастоящем почиваха набучени върху копия по Лондон Бридж.

— Главата си режа, че са трийсет и две — промърмори Ред Джеймс.

— Тогава я режи, защото грешиш, глупав гъсок такъв. Броят им не е повече от двайсет и пет.

— Преброих ги призори, а и според резките на рабоша 34 34 Гладка издялана пръчка или дъсчица, върху която в миналото са отбелязвани сметки, дати и други чрез врязване на чертички, дупки и други знаци — бел.пр. бяха трийсет и две.

Ред Джеймс запали свещ и извади тесте карти.

— Пести лойта — сряза го констабълът. — Пари струва, а свърши ли, трябва да ги извадим от джоба си. Ще играем на дневна светлина.

— Повярвай ми, сър — възрази Ред Джеймс, — ако съм гъсок, както твърдиш, тогава значи не мога да съм котка и затова не притежавам умението да виждам в тъмното.

След тези думи той запали още един фитил.

— Теб пък за какво ли те бива, сър? — повиши глас констабълът и точно когато реши да се изправи и да духне тънките лоени свещици, млад мъж, облечен в работни дрехи, дотича до прозореца.

— Господа, спешно търся констабъла! — задъхано каза той.

— И го намери.

— Сър, аз съм Хенри Роулингс и съм дошъл да вдигна тревога! Разиграва се страховито нападение.

— Какво е оплакването ти? — Констабълът огледа мъжа, които му се стори напълно невредим. — Не виждам по теб следи от кинжал или тояга.

— Не, аз не съм ранен, но друг навярно ще пострада. И, опасявам се, много тежко. Отивах към един магазин недалеч от брега на реката и…

— По-живо, човече, важна работа ни чака.

— … и един джентълмен ме придърпа настрана и ми посочи с пръст към кея „Темпъл“, където видяхме двама мъже да крачат с шпаги в ръце. Тогава чух по-младият от двамата да заявява намерението си да убие другия, който извика за помощ. След това започна дуела.

— Навярно някой сводник се е сбил с клиент за цената на жена — каза Ред Джеймс с отегчен глас и започна да разбърква картите. — Това не ни интересува.

— Не, сър, не е така. Единият от тях, по-възрастният, който беше в много неизгодно положение, е благородник от Камарата на лордовете. Робърт Мъртоу.

— Сър Мъртоу, приятел на Негова светлост кмета на Лондон и фаворит на херцога! — Стъписан, констабълът скочи на крака.

— Същият, сър — потвърди младият мъж. — Дойдох при вас, за да вдигна тревога.

— Пристави! — извика констабълът и препаса шпагата и камата си. — Пристави, веднага при мен!

Залитайки, от спалните помещения, намиращи се близо до канцеларията, в стаята се появиха двама мъже. Сетивата им бяха замъглени от тежката венчавка на тазсутрешната дрямка и снощното вино.

— Сведения за насилие при кея „Темпъл“. Отиваме незабавно — нареди констабълът.

Ред Джеймс взе дълга пика, предпочитаното от него оръжие.

Мъжете бързо поеха навън в хладната утрин и свиха на юг към Темза, над която като агнешко руно тежко бяха надвиснали изпарения и мъгла. След пет минути вече бяха на портата, която гледаше към кея „Темпъл“, където, както ги бяха уверили, се разгаряше двубоят.

Един млад мъж се сражаваше пламенно със сър Мъртоу. Благородникът боравеше умело с шпагата, но беше облечен натруфено и тежко, както бе модерно по това време в кралския двор — облекло с турски мотиви, в това число златотъкан кафтан и тюрбан, украсен с пера — и поради това, че одеждите ограничаваха действията му, той губеше позиции пред младия си противник. В момента, в който младият мъж се отдръпна, за да нанесе удар на сър Мъртоу, констабълът изкрещя:

— Веднага прекратете битката! Хвърлете оръжията!

Но това, което можеше да свърши по мирен начин, прерасна в неочаквано нещастие за сър Мъртоу, който, сепнат от крясъка на констабъла, отпусна оръжието, с което се отбраняваше, и погледна нагоре по посока на гласа.

Нападателят продължи настъплението и острието се стовари върху гърдите на сър Мъртоу. Ударът не прониза жакета му, но сър Мъртоу беше повален върху оградата. Дървото поддаде и мъжът падна от над десет метра върху скалите. Ято лебеди се разхвърчаха, стреснати от тялото му, което се претърколи на брега на реката и после във водата, където потъна в мрачните дълбини.