Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

В това имаше известна логика, помисли си мрачно прокурор Болт. Преди процеса се бе заинтересувал за Купър и бе научил, че той наистина често посещава театрите южно от Темза. Освен това като член на гилдията този Купър нямаше нужния мотив за извършването на грабеж или убийство. Със сигурност много лондончани щяха да се зарадват на смъртта на негодник като Мъртоу. Но тъй като желанието на аристокрацията бе случаят да бъде решен по бързото производство, Болт не бе разполагал с достатъчно време, за да проведе нужното разследване за някакви минали взаимоотношения между Купър и Мъртоу.

От своя страна рицарят, както знаеха всички, приживе беше суетен като паун и идеята да се изправи на сцената и да се перчи пред членовете на Кралския двор със сигурност би му допаднала.

Въпреки това дори Купър да казваше истината, аристокрацията би искала убиецът на Мъртоу да бъде наказан, независимо дали смъртта му бе нещастен случай или не, а и в действителност петимата съдии изглеждаха малко повлияни от думите на затворника.

— Колкото до гневните и заплашителни слова, които свидетелят е чул и препредаде днес, те не бяха мои — продължи Купър.

— Чии са били тогава?

Купър хвърли поглед към адвоката си, който се изправи и каза:

— С ваше позволение, господа, разполагаме със свидетел, чиито клетвени показания ще допринесат за изясняването на събитията. С позволението на съда моля да бъде призован Уилям Шекспир.

О, да, помисли си Болт, ето кой бил свидетелят: прочутият драматург и режисьор на театралната трупа на лорд-шамбелана. Самият Болт беше гледал няколко негови пиеси в „Роуз“ и „Глоуб“. Какво се случваше тук?

Драматургът пристъпи в предната част на съдебната зала.

— Господин Шекспир, заклевате ли се в името на нашия благочестив Бог, че показанията ви ще бъдат честни и истинни?

— Заклевам се, милорд.

— Какво имате да кажете относно делото?

— С Ваше позволение, лорд-канцлер, тук съм, за да допълня показанията, които чухте преди това. Преди няколко седмици Чарлс Купър ме посети и каза, че винаги е бил любител на актьорския занаят и се надява да опита силите си на сцената. Предложих му да ми изрецитира вещо и забелязах, че той изпълни няколко откъса от мои творби с изключително изящество. Отвърнах му, че тъкмо сега нямам място за него в трупата, но му дадох откъси от ръкописа на пиесата, която пиша в момента и му казах да се упражнява. Когато Кралският двор се завърне през есента, уверих го аз, вероятно ще намеря роля за него.

— Как точно се отнася това към случая, господин Шекспир?

Драматургът извади от кожена кесия голям сноп изписан пергамент и зачете:

— Влиза Касио. РОДРИГО: Познах му стъпките!… Умри, подлец!… Родриго нанася удар с шпагата си към Касио… КАСИО изважда оръжието си и наранява Родриго… РОДРИГО: Умирам!… Яго изотзад ранява Касио по крака и напуска сцената. КАСИО: Осакатиха ме! На помощ! Хора! 36 36 Откъс от трагедията „Отело, мавърът от Венеция“ от Уилям Шекспир, писана около 1603 г. Първото познато представление на пиесата се е състояло около 1 ноември 1604 г. в двореца „Уайтхол“ в Лондон. Превод на стиховете Валери Петров из: Уилям Шекспир. „Отело“, С., 2006 — Пето действие, първа сцена — бел.пр.

Шекспир замълча и поклати глава:

— Милорди, това бяха моите скромни слова.

— Умри, подлец… На помощ! Хора!… Та тези думи — каза висшият канцлер — с някои изменения са съвсем същите, които свидетелят е чул да си разменят затворникът и сър Мъртоу. Те са част от ваша пиеса?

— Да, милорд, така е. Тя все още не е представяна пред публика и в момента я преработвам. — Шекспир направи кратка пауза и добави: — Това ще бъде пиесата, която обещах да представя на Нейно Височество Кралицата, когато се завърне заедно с Двора през есента.

Един от членовете на Тайния съвет се намръщи и след това попита:

— Вие, ако не греша, се ползвате с благоразположението на Кралицата?

— Покорно искам да заявя, сър, че аз съм само един скромен драматург. Но мога да кажа с известно преувеличение, че Нейно Височество понякога е изразявала задоволство от работата ми.

Да му се не види, помисли си прокурорът. Шекспир всъщност наистина се ползваше с благоразположението на Кралицата. Този факт беше добре известен. Носеха се слухове, че в близките една-две години Нейно Величество щяла да нарече на негово име единствената кралска трупа от актьори. Развоят на делото сега беше ясен: обявяването на Купър за виновен би означавало съдиите да отхвърлят свидетелските показания на Шекспир. Кралицата щеше да разбере за това и неизбежно щеше да има последствия. Болт си припомни един израз, който гласеше: „Сто херцога срещу кралицата една, равно е на сто ковчега върху зелената трева“.