Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Лорд-канцлерът 35 35 Лорд-канцлер — председател на Камарата на лордовете и министър на правосъдието в Англия — бел.пр. , член на Тайния съвет на кралицата, зачете от лист хартия:

— Този извънреден съд, основан на справедливостта, свикан под властта на Нейно Кралско Величество кралица Елизабет, започва заседание. Всички вие, които сте се явили пред този съд, пристъпете напред и заявете мотивите си. Бог да пази Кралицата. — След това той впи поглед в затворника на подсъдимата скамейка и продължи с мрачен глас: — Короната осъжда теб, Чарлс Купър, за убийството на сър Робърт Мъртоу, рицар и благородник от Камарата на лордовете, когото ти, без подстрекателство или оправдание, си нападнал застрашително и си причинил смъртта му на петнайсети юни в четиридесет и втората година от управлението на нашата върховна господарка, Нейно Величество Кралицата. Следователят на Короната ще изложи случая пред канцлерите на справедливостта и съдиите, събрали се тук.

— С позволението на благородните люде, събрали се тук — започна Болт — бих искал да кажа, че разполагаме с пределно ясно описание на случая и той ще отнеме нищожна част от времето ви. Винарят, на име Чарлс Купър, в присъствието на свидетели е извършил нападение и убийство спрямо сър Робърт Мъртоу на кея „Темпъл“, поради враждебност от неизяснен характер. Разполагаме със свидетел на това жестоко деяние, което не е било провокирано по никакъв начин.

— Призовете го.

Болт кимна към Хенри Роулингс, който се изправи и след като положи клетва, даде своите показания:

— Сър, вървях към кея „Темпъл“, когато един мъж ме призова да дойда бързо. Той каза: „Погледни, там става нещо страшно, та това е сър Робърт Мъртоу“. Вярвайте ми, господа, пред очите ни този затворник на подсъдимата скамейка предизвикваше с шпага сър Мъртоу. Сетне той се хвърли срещу злочестия лорд и изрече страховити слова.

— И какви бяха те?

— Горе-долу бяха следните, господа: „Умри, подлец!“ С което беше поставено началото на дуела. А сър Мъртоу извика: „На помощ! На помощ! Хора! Убийство, убийство!“ Тогава аз побягнах да потърся съдействието на констабъла. Завърнахме се с подкреплението на приставите и щом пристигнахме, видяхме как подсъдимият нанесе удар на горкия сър Мъртоу. Той падна през оградата, където намери гибелта си. Това беше най-ужасната и отблъскваща гледка, която съм виждал.

Съдът разреши на защитата да подложи на кръстосан разпит Роулингс, но адвокатът на Купър предпочете да не му задава въпроси.

След това Болт помоли констабъла да се изправи и да заеме мястото на свидетеля, където той разказа съвсем същата история. Когато приключи, адвокатът на Купър отново отказа да разпита и него.

— Това са всички показания по случая, мил орди — каза Болт и седна.

Адвокатът от защитата се изправи и каза:

— С позволението на благородните съдебни заседатели бих искал затворникът да даде показания по злополуката и достопочтените канцлери и високоблагородните съдии ще прозрат, без съмнение, че това е само ужасно недоразумение.

Съдиите си размениха иронични погледи, а висшият канцлер нареди Чарлс Купър да се приближи и да положи клетва.

— Какво ще отвърнете на тези обвинения — попита един от съдиите на Кралския съд.

— Ще отвърна, че те, милорд, са погрешни. Смъртта на сър Мъртоу не беше нищо повече от трагична злополука.

— Злополука ли? — попита с насмешка един от членовете на Тайния съвет на Кралицата. — Как можете да наричате това „злополука“, при положение, че сте нападнали човек с шпага и той е паднал от високия стръмен бряг, срещайки гибелта си? Може би причината за смъртта му са били скалите край брега на реката, но задвижващата сила е бил вашият удар, който го е запратил с главата надолу да срещне суровите канари.

— Да — поде друг, — уверен съм, че ако злочестият господин Мъртоу не е паднал, вие сте щели да го пронижете като глиган.

— Смея да твърдя, милорд, че нямаше да му навредя по никакъв начин. Защото ние не се сражавахме — ние се упражнявахме.

— Упражнявали сте се?

— Да, милорд. Имам амбиции да стана актьор в театъра. По професия обаче, както вече сте разбрал, съм търговец на вино. Намирах се на кея „Темпъл“, за да уредя доставката на бордо от франция и тъй като разполагах с време в излишък, помислих си, че мога да се поупражнявам в театрална роля, която по една случайност включваше и фехтовка. Бях изцяло погълнат от заниманието си, когато сър Мъртоу мина край мен по пътя си към двореца „Уайтхол“. Той е, с прискърбие трябва да кажа „беше“, много изкусен фехтовчик и ме наблюдава за кратко, след което ми заяви нещо, което, уви, е самата истина — че уменията ми да боравя с шпага са твърде оскъдни. Завързахме разговор и аз казах, че ако ме удостои с честта да ми покаже няколко истински удари и контраудари, аз мога да се поинтересувам да му намеря малка роля на сцената. Това дълбоко го заинтригува и той ми предложи да се възползвам от значителните му познания за воденето на дуел. — Затворникът отмести поглед към констабъла. — Всичко щеше да бъде наред, ако този човек не ни беше обезпокоил и не беше станал причина сър Мъртоу да загуби опора. Аз едва допрях жакета му с шпагата си, Ваше Високоблагородие, и той отстъпи назад към оградата, която за нещастие беше разклатена. Що се отнася до мен, аз съм съкрушен от загубата на този добър човек.