Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Чарлс огледа немощния човек и прибра камата си.

— И как по-точно сте ми навредил?

— Както вече споменах, именно аз и няколко мои приятели, които до един сега са в ада на чумата и заразата, уверен съм в това, носим вината за края на идиличния ви живот в околностите на Стратфорд и за идването ви в този измамен град преди толкова много години.

— И защо мислите, че това е така?

— Умолявам ви, сър, кажете ми каква голяма трагедия е сполетяла живота ви?

Чарлс не се поколеба дори за миг:

— Загубата на баща ми и отнемането на земите ни.

Преди петнайсет години бащата на Чарлс — Ричард Купър бе обвинен от стратфордския шериф в бракониерски лов на сърни върху земите, собственост на лорд Уесткот, барон на Хабършир. Когато приставите на шерифството се опитали да го арестуват, той изпратил стрела срещу тях. Приставите го преследвали и след схватка го пронизали и убили. Ричард Купър бил заможен джентълмен и не му било нужно да бракониерства сърни. Въпреки това местният съд, изпълнен със съчувствие към благородническата класа, постановил земите да бъдат конфискувани в полза на Уесткот, който ги продал за внушителна сума. Лордът не дал и пукната пара на майката на Чарлс, която скоро след това починала от мъка. Осемнайсетгодишният Чарлс, единственото им дете, нямал друг избор, освен да се отправи към Лондон. Трудил се здраво няколко години, след това чиракувал във винарската търговия, станал член на гилдията и с течение на времето откъснал мислите си от трагедията.

Мар избърса отблъскващата си уста, откривайки зъби, не повече на брой от тези на повръщащо бебе и каза:

— Сигурен бях, че това щеше да е отговорът. — Той се огледа и прошепна: — Вярвайте ми, сър, имам сведения какво наистина се е случило в онзи печален ден.

— Продължавайте — нареди Чарлс.

— Уесткот по нищо не се различавал от благородниците в наши дни — каза Мар. — Цял живот пръскал много повече от средствата, с които разполагал, и дълговете му все повече нараствали.

Това беше добре известно на всеки, който четеше памфлетите от улица „Флийт“ 29 29 Улица „Флийт“ — известна улица в Лондон по името на река Флийт, където са били съсредоточени редакциите на повечето британски вестници. Името ѝ продължава да се ползва като метонимия на британската преса, въпреки че и последният голям новинарски офис, този на Ройтерс, се премества през 2005 г. — бел.пр. или слушаше клюките по кръчмите. Много благородници разпродаваха имуществото от именията си и зестрите на дъщерите си, за да могат да заплащат цената на разточителния си живот.

— По онова време при Уесткот отишъл един негодник от долен произход на име Робърт Мъртоу — продължи Мар.

— Това име ми е познато — намеси се Маргарет. — Не мога да си спомня какви са причините, но то поражда у мен неприятни асоциации.

— Вярвайте ми, добра лейди, уверен съм, че е така. Мъртоу е благородник от Камарата на лордовете, но е от нисш сан. Сам си е купил титлата. Издирването на задлъжнели благородници отдавна е станало негов занаят и след като набележи целта си, Мъртоу подготвя план как да придобие земите или имуществото на някой нещастник по незаконен начин. Самият той взема тлъст дял от печалбата.

— И баща ми е станал жертва на подобен заговор? — прошепна Чарлс ужасѐн.

— Така е, сър. Аз самият и още няколко други мошеници, за които споменах, го причакахме на собствената му земя и завързан го отведохме в полетата на лорд Уесткот. Там, по предварителна уговорка, пристигнаха хората на шерифа и го убиха. До вкочаненото му тяло поставиха мъртъв елен, лък и колчан, за да нагласят така нещата, че уж е бракониерствал.

— Баща ти… убит — прошепна Маргарет.

— О, милостиви Боже в небесата — въздъхна Чарлс. Очите му припламнаха от ярост. Той отново извади камата си и притисна острието във врата на Мар. Скитникът не помръдна.

— Не, не трябва да го убиваш! Моля те! — Маргарет увисна на ръката му.

— Сър, не знаех, че хората на шерифа са замислили убийство. Предполагах, че само възнамеряват да измъкнат подкуп от вашия баща и да го освободят, както са свикнали да правят мнозина провинциални служители на закона — прошепна Мар. — При фаталния обрат на събитията през онзи ден нямаше по-изненадан служител от мен. Но независимо от това, аз съм точно толкова виновен за това отвратително престъпление колкото и истинските убийци. Затова няма да моля за милост. Ако Господ направлява ръката ви, за да прережете гърлото ми като възмездие за стореното от мен, така да бъде.