Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Никъде няма да вървя! — каза Лиз, като изтри очи.

— И още как! Излизай.

— Какво смяташ да правиш? — отчаяно попита тя.

— Онова, което трябваше да направя преди доста време.

Лиз се подпря на стола. Дъщеря ѝ забеляза лявата ръка на жената, която се беше плъзнала на няколко сантиметра от телефона.

— Не! — изръмжа Бет Ан. — Стой далеч от него.

Лиз погледна отчаяно слушалката и после се дръпна от телефона.

— Тръгвай с мен.

— Сега? В дъжда.

Бет Ан кимна.

— Чакай да си взема палто.

— До вратата виси едно.

— Не е достатъчно топло.

Бет Ан се поколеба, сякаш се канеше да каже, че дали палтото на майка ѝ е топло няма значение, като се имаше предвид какво щеше да се случи. Но после кимна:

— Но не се опитвай да използваш телефона. Ще те наблюдавам.

Лиз прекрачи прага на стаята за шиене и взе синьото сако, по което доскоро беше работила. Бавно го облече, приковала поглед в покривката и купчинката, образувана от пистолета под нея. Хвърли поглед назад към всекидневната. Дъщеря ѝ беше спряла поглед на поставена в рамка снимка на самата нея на единадесет-дванадесет години, застанала до баща си и майка си. Лиз бързо се пресегна и взе пистолета. Можеше да се обърне мигом, да го насочи към дъщеря си. Да ѝ извика да хвърли собствения си пистолет.

Но какво щеше да стане, ако Бет Ан не хвърлеше пистолета? Ако го вдигнеше с намерение да стреля? Какво щеше да направи Лиз тогава? Можеше ли да убие дъщеря си, за да спаси собствения си живот?

Бет Ан все още разглеждаше снимката, извърнала глава. Лиз би могла да го направи — да се обърне и да стреля. Тя усещаше тежестта на пистолета в треперещите си ръце.

После въздъхна. Отговорът бе „не“. Не би могла да нарани дъщеря си. Каквото и да се случеше там отвън в дъжда, тя не би могла да стреля по своето момиче. Оставяйки пистолета обратно, Лиз се върна при Бет Ан.

— Да вървим — каза дъщеря ѝ и като ѝ посочи своя собствен пистолет, окачен на колана на джинсите ѝ, поведе майка си навън, хващайки я грубо за ръката. Това беше първият им физически контакт за последните четири години, даде си сметка Лиз.

Те спряха на верандата и Лиз се обърна към дъщеря си:

— Ако го направиш, ще съжаляваш цял живот.

— Не — отвърна ѝ младата жена. — Ще съжалявам, ако не го направя.

Лиз усети как дъждът се смесва със сълзите по бузите ѝ. Тя попита шепнешком:

— Какво толкова направих, че да ме намразиш така?

Въпросът остана без отговор, защото в този момент в двора влезе полицейска кола. Мъж на около трийсет години слезе от нея и се запъти към тях. Той кимна към Бет Ан:

— Аз съм Дан Хийт от орегонската щатска полиция.

Младата жена се ръкува с него.

— Детектив Бет Ан Полимъс от сиатълската полиция.

— Елизабет Полимъс, вие сте арестувана за убийство, опит за убийство, въоръжен грабеж и продажба на крадени вещи — обърна се официално Хийт към по-възрастната жена.

Бет Ат наблюдаваше как една полицайка претърсва майка ѝ. После Хийт ѝ кимна да отведе арестуваната в колата. Но Бет Ан я спря.

— Претърсете я по-щателно.

Полицайката премигна смутено, поглеждайки към жената, която изглеждаше крехка и невинна като дете, но се подчини. Тя се смръщи, стигайки до гърба ѝ. Майката хвърли яростен поглед към дъщеря си, когато полицейската служителка я накара да си свали морскосиньото сако. Там тя откри пришит таен джоб, в който имаше малък нож и универсален ключ за белезници.

— Исусе! — възкликна полицайката.

Бет Ан въздъхна:

— Това е номер, който си спомням от детството. Тя пришиваше тайни джобове на всичките си дрехи. За да крие откраднатото и за оръжие. — Детектив Полимъс се изсмя горчиво: — Шиене и грабеж. Това бяха нейните таланти. Както и убийства.

— Как можа да направиш това на майка си? — извика Лиз гневно. — Юда!

Бет Ан наблюдаваше безстрастно как я отведоха до полицейската кола.

После двамата с Хийт влязоха във всекидневната. Докато полицейската служителка оглеждаше откраднатото имущество за стотици хиляди долари, с което беше претъпкана къщата, Хийт каза:

— Благодаря, детектив. Знам, че ви беше трудно. Беше наложително да я арестуваме, без да пострада някой.

Арестуването на Лиз Полимъс наистина би могло да доведе до кръвопролитие. Беше се случвало и преди. Преди няколко години, когато майка ѝ и нейният любовник Брад Селбит се бяха опитали да ограбят един бижутерски магазин в Ан Арбър, Лиз била изненадана от охранителя. Той я прострелял в ръката. Това обаче не ѝ беше попречило да грабне пистолета си с другата ръка и да застреля него и един клиент, а впоследствие и един от полицаите, отзовали се на сигнала за обир. Беше успяла да се измъкне, Да напусне Мичиган и да се пресели в Портланд, където двамата с Брад бяха възобновили дейността си, като се придържаха към онова, в което най-много я биваше — грабежи на бижутерски магазини и бутици и продажба на дизайнерски облекла, които тя, използвайки уменията си на шивачка, преправяше и после продаваше на търговци на крадени вещи в други щати.