Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Ами тези „приятели“?

Триш, Ерик и Шон… хлапета от семейства с ценности, които бяха абсолютно различни от тези на Лиз и Джим. Опитаха се да ѝ забранят да дружи с тях. Но това, разбира се, се оказа безрезултатно.

— Не ми казвайте с кого да дружа! — гневно беше отсякла Бет Ан.

По онова време момичето беше осемнайсетгодишно и на ръст колкото майка си. Докато тя вървеше намръщено към вратата, Лиз смутено отстъпи назад.

— И какво ли пък знаете за тях? — продължи Бет Ан.

— Те не харесват нито мен, нито баща ти — това е всичко, което трябва да знам. Какво не им е наред на децата на Тод и Джоун? Или на Брад? Двамата с баща ти от години се знаем с тях.

— Какво не им е наред ли? — промърмори саркастично момичето. — Ами те са пълни смотаняци. — Тя грабна чантичката и цигарите, които беше започнала да пуши, и отново излезе с гръм и трясък от стаята.

С десния крак Лиз натисна педала на Сингера и като издаде характерния си шум, моторът на машината започна да потраква, докато иглата бързо подскачаше нагоре-надолу, изчезвайки в плата и оставяйки след себе си прав ред бодове около джоба.

Трак, трак, трак…

В прогимназията момичето никога не се прибираше у дома преди осем, а в гимназията се връщаше много по-късно. Понякога не се прибираше по цяла нощ. През уикендите също изчезваше и странеше от семейството.

Трак, трак, трак…

Ритмичното потракване на Сингера успокои донякъде Лиз, но не успя да се пребори с паниката ѝ, когато тя отново погледна часовника. Дъщеря ѝ можеше да пристигне тук всеки миг. Нейното момиче, нейното малко бебче…

И въпросът, който беше измъчвал Лиз години наред, отново се завърна: Какво се беше объркало? В продължение на безброй часове тя си припомняше ранните години на момичето, като се опитваше да проумее какво толкова беше сторила, за да отблъсне Бет Ан от себе си. Тя беше грижовна майка, живееща с проблемите на детето си, беше последователна и справедлива, беше готвила храна за семейството всеки ден, беше прала и гладила дрехите на момичето, беше ѝ купувала всичко, от което имаше нужда. Единственото, за което се сещаше, беше, че проявяваше твърдост и неотстъпчивост в подхода си към възпитанието на момичето и понякога се държеше твърде строго.

И въпросът, който беше измъчвал Лиз години наред, отново се завърна: Какво се беше объркало? В продължение на безброй часове тя си припомняше ранните години на момичето, като се опитваше да проумее какво толкова беше сторила, за да отблъсне Бет Ан от себе си. Тя беше грижовна майка, живееща с проблемите на детето си, беше последователна и справедлива, беше готвила храна за семейството всеки ден, беше прала и гладила дрехите на момичето, беше ѝ купувала всичко, от което имаше нужда. Единственото, за което се сещаше, беше, че проявяваше твърдост и неотстъпчивост в подхода си към възпитанието на момичето и понякога се държеше твърде строго.

Но това едва ли би могло да мине за престъпление. Освен това, Бет Ан проявяваше същата нетърпимост и към баща си — по-мекия от двамата родители. Сговорчив, сляпо привързан до степен да глези момичето, Джим беше идеалният баща. Той помагаше на Бет Ан и на приятелите ѝ за домашните, а когато Лиз работеше, лично ги караше с колата до училището, вечер ѝ четеше приказки, преди да заспи, а нощем ставаше да я завива. Измисляше „специални игри“, които да играят заедно с Бет Ан. Проявяваше такава родителска привързаност, която повечето деца биха обожавали.

Но момичето се гневеше и на него и правеше и невъзможното, за да не прекарват времето заедно.

Не, Лиз не се сещаше за никакви тъмни случки в миналото, за никакви травми, за никакви трагедии, които биха могли да отчуждят Бет Ан от семейството. Върна се отново до заключението, до което беше стигнала преди години: че колкото и несправедливо и жестоко да изглеждаше, нейната дъщеря просто се беше родила страшно различна от Лиз — нещо в зачеването се беше объркало и беше превърнало момичето в истинска бунтарка.

И като погледна плата, приглаждайки го с дългите си гладки пръсти, Лиз се замисли за още нещо: непокорна, да, но дали представляваше и заплаха ?

Едва сега Лиз призна пред себе си, че част от притеснението, което я изпълваше тази вечер, се дължеше не само на предстоящия сблъсък с нейното своенравно дете; младата жена я плашеше.