Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Тя вдигна поглед от сакото и се вгледа в дъжда, който биеше по прозореца. Дясната ѝ ръка болезнено потръпваше ѝ тя си спомни онзи ужа̀сен ден преди няколко години — денят, който завинаги я прокуди от Детройт и все още я караше да сънува кошмари, които я задушаваха. Лиз беше влязла в един бижутерски магазин и беше ахнала при вида на пистолета, насочен към нея. Тя все още виждаше жълтия проблясък, когато мъжът натисна спусъка, чуваше оглушителния гръм, чувстваше вцепенението от шока, когато куршумът се заби в ръката ѝ и я отхвърли върху покрития с плочки под, докато тя пищеше.

Дъщеря ѝ, разбира се, нямаше нищо общо с тази трагедия. И все пак Лиз беше осъзнала, че Бет Ан беше също така готова и способна да натисне спусъка, както беше сторил онзи мъж по време на обира — тя разполагаше с доказателство, че дъщеря ѝ е опасна жена. Преди няколко години, когато Бет Ан напусна дома, Лиз беше отишла на гроба на Джим. Беше паднала гъста мъгла и Лиз вече приближаваше гроба, когато усети, че някой стои до него.

За нейна голяма изненада се оказа, че това беше Бет Ан.

Със силно разтуптяно сърце Лиз се отдръпна в мъглата.

В продължение на един дълъг момент тя се двоуми, но накрая реши, че няма смелостта да се изправи пред момичето и реши да остави бележка върху предното стъкло на колата ѝ.

Но когато приближи нейния шевролет, докато търсеше в чантата си химикал и листче хартия, погледна вътре и сърцето ѝ се сви от онова, което видя: сако, купчина разхвърляни листи, полускрит под тях пистолет и няколко найлонови пликчета, в които имаше бял прах — наркотици, предположи Лиз.

О, да, помисли си тя сега, нейната дъщеря, малката Бет Ан Полимъс беше сто процента способна да убива. Лиз вдигна крак от педала и Сингера утихна. Повдигна скобата и отряза стърчащите конци. Облече сакото, пъхна няколко дреболии в джоба и след като се огледа в огледалото, реши, че е доволна от работата си.

После се взря в неясното си отражение.

Излез някъде! — прозвуча глас в главата ѝ. Тя представлява заплаха! Излез веднага, преди Бет Ан да пристигне! Но след моментен размисъл Лиз въздъхна. Една от главните причини да се пресели тук беше, че узна, че дъщеря ѝ се е преместила да живее в северозападната част на Щатите. Лиз възнамеряваше да издири момичето, но установи, че изпитва странна неохота да направи това. Не, тя щеше да остане, щеше да се срещне с Бет Ан. Но нямаше да прояви глупост, не и след онзи обир.

Лиз окачи сакото на закачалка и се запъти към дрешника. Свали една кутия от горния рафт и погледна вътре.

Там имаше малък пистолет. Джим го беше нарекъл „дамски пистолет“, когато ѝ го подари преди години. Тя го извади и впери поглед в оръжието.

После потрепери от отвращение. Не, не би могла да използва оръжие срещу дъщеря си. Не, разбира се.

Идеята да приспи момичето завинаги беше немислима.

И все пак… Ами ако трябваше да избира между своя живот и този на дъщеря си? Ами ако омразата, която разяждаше момичето отвътре, го накара да прекрачи границата на разума?

Способна ли беше да убие Бет Ан, за да спаси своя собствен живот?

На нито една майка не трябваше да се налага да прави подобен избор.

Колеба се доста време, после посегна да остави пистолета обратно. Но проблясък на светлини отвън я накара да спре. Фаровете на кола изпълниха предния двор и образуваха два жълти кръга върху стената на стаята.

Жената отново погледна към пистолета и вместо да го прибере в дрешника, го сложи на скрина до вратата и го заметна с малка покривка. После влезе във всекидневната и погледна през прозореца към колата, спряла на алеята. Фаровете все още светеха, чистачките сновяха бързо нагоре-надолу, а дъщеря ѝ не се решаваше да излезе. Лиз подозираше, че не лошото време е причина момичето да остане вътре. След момент, проточил се доста дълго, фаровете изгаснаха.

Хайде, мисли позитивно, каза си Лиз. Може би дъщеря ѝ се беше променила. Може би целта на посещението беше да се опита да изкупи всички онези предателства през годините. Най-после биха могли да положат усилия за установяване на нормални отношения помежду им.

Въпреки това тя погледна назад към стаята, където беше оставила пистолета върху скрина и си каза: Вземи го. Нека стои в джоба ти.

А после: Не, прибери го обратно в дрешника.

Лиз не направи нито едното, нито другото. Като остави пистолета върху скрина, тя отиде до вратата и я отвори, усещайки как влажната студена мъгла покри лицето ѝ.