Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Гуен?

— Тя е горе и спи. Намери ли го?

— Не, никаква следа. Поне се надявам, че го изплаших до смърт, така че няколко дни ще ни остави на мира. — Той се огледа наоколо. — Хайде да се уверим, че навсякъде е заключено.

Рон отиде до предната врата и щом я отвори, отстъпи назад стъписан при вида на масивен тъмен силует, изпълващ входа. Задъхвайки се, той инстинктивно отдръпна юмрука си.

— Стой, приятелче, кротко. — Шериф Ханлън пристъпи напред в осветения коридор.

Рон затвори облекчено очи.

— Изплаши ме.

— Същото мога да кажа ѝ аз. Може ли да вляза?

— Да, да, разбира се — процеди Рон.

Шерифът влезе, кимвайки на Дорис, която го въведе във всекидневната. Той отказа предложеното му кафе.

Двамата, съпруг и съпруга, впериха очи в шерифа, едър мъж с жълтеникавокафява униформа. Той седна на кушетката и каза простичко:

— Харли Ебърс беше открит мъртъв преди около половин час. Бил е блъснат от влак на жп линията.

Дорис ахна. Шерифът кимна мрачно. Рон дори не се опита да скрие усмивката от лицето си.

— Слава на Господ, от когото произтичат всички блага.

Лицето на шерифа остана безизразно. Той погледна в бележника си.

— Къде беше през последните три часа, Рон? След като си тръгна от къщата на Ебърс?

— Бил си там? — попита Дорис.

Рон сключи пръсти, след това реши, че така изглежда гузен и ги разплете.

— Карах наоколо — отговори той. — Търсех Харли. Все някой трябваше да го направи. Като се има предвид, че вие не се заехте с това.

— И си го намерил — каза шерифът.

— Не, не го намерих.

— Да, сър. Е, някой със сигурност го е намерил. Рон, имаме сведения, че си заплашвал момчето тази вечер. Семейство Кларк и семейство Филипс са чули крясъци и са погледнали навън да видят какво става. Чули са те да казваш, че не ти пука дали ще те хванат, дори дали ще те осъдят, но искаш да го убиеш. И след това си тръгнал да го преследваш по Мейпъл.

— Ами, аз…

— След това получихме сведения, че си предизвикал безредици в дома на Ебърс и си избягал. — Той зачете от бележника си. — „В много превъзбудено душевно състояние“.

— Превъзбудено душевно състояние. Разбира се, че бях превъзбуден. Имаше част от бельото на дъщеря ми върху онзи проклет олтар в килера му.

Дорис закри устата си с ръка.

— И открих няколко нейни снимки, които ѝ е направил по пътя за вкъщи от училище.

— И какво стана след това?

— Подкарах наоколо, като го търсех. Не го открих. Прибрах се вкъщи. Виж какво, шерифе, казах, че ще го убия. Така е. Признавам си го. И ако е бягал от мен и е бил блъснат, пресичайки линията, съжалявам. Ако това е, не знам как да се изразя, убийство по непредпазливост или нещо подобно, тогава арестувайте ме за това.

По широкото лице на шерифа пробяга бегла усмивка.

— Убийство по непредпазливост. Я да те попитам, да не си чел някъде за това? Или го чу по съдебния канал?

— Какво искаш да кажеш?

— Само че прозвуча като заучена реплика. Като че ли преди това си го обмислял. Някак много бързо го изстреля.

— Виж, не ме обвинявай, ако го е блъснал влак. На какво, по дяволите, се усмихваш?

— Смея се на това, че те бива. Мисля, че си наясно, че момчето е било мъртво, преди да мине влакът.

Дорис се намръщи. Главата ѝ механично се завъртя към съпруга ѝ.

Шерифът продължи:

— Някой му е смазал черепа с тъп предмет — това е била причината за смъртта — и го е завлякъл на няколко метра до жп линията. Оставил го е на релсите. Убиецът се е надявал, че като го блъсне влак, това ще прикрие уликите от ударите. Но колелото на влака е засегнало само врата му. Главата е била напълно непокътната, така че съдебният лекар беше напълно сигурен за причината за смъртта.

— Ами добре — каза Рон.

— Притежаваш ли стик за голф модел четиридесет и седем на „Арнълд Палмър“?

Последва дълга пауза.

— Не знам.

— Играеш ли голф?

— Да.

— Имаш ли собствени стикове?

— Цял живот си купувам стикове за голф.

— Питам, защото това е било оръжието на убийството. Струва ми се, че си го пребил до смърт, оставил си го на релсите и си хвърлил стика в езерото Хамънд. Само дето не си уцелил и той се е озовал в блатото край езерото, щръкнал право нагоре. На полицаите им бяха необходими само пет минути, за да го намерят.

Дорис се обърна към шерифа:

— Не, не е бил той! Някой проникна в работилницата ни тази вечер и вероятно е откраднал стика. Рон държи много от старите си стикове там. Някой трябва да е откраднал един от тях. Мога да го докажа — обадих ви се за това.