Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Момчето се поколеба, погледна към черните оръжия и легна на пода.

Стантън бавно падна на колене.

— Мърдай, старче — викна едно от ченгетата.

— Старая се колкото мога.

Най-накрая, след като всички бяха легнали по корем и им бяха сложени белезници, ченгетата позволиха на играчите да седнат.

— И така, какво хванахме? — дочу се глас отвън, след което в стаята влезе оплешивяващ мъж в края на петдесетте, облечен в сив костюм.

Детектив Фанели, позна го Келър. По дяволите, не и той. Ченгето от години беше страстен поддръжник на идеята да прочисти грешния град Елридж от пороците му. Той беше подплашил много от по-дребните играчи и успяваше да провали една или две големи игри всяка година. Изглежда Келър му беше десертът за тази седмица.

Стантън въздъхна примирено. Изражението му беше като това на играчите от Чикаго. Момчето обаче изглеждаше ужасѐно. Келър знаеше, че не е заради ареста, а заради закона, според който всички пари при незаконен хазарт се конфискуват от държавата.

Фанели се намръщи, когато видя шофьорските книжки на Ротщайн и Пиймонт.

— Били сте целия този път от Чикаго дотук, за да бъдете арестувани? Това е голям трън в задника, а, момчета?

— Аз само гледах — запротестира Ротщайн. И кимна към масата, където беше неговото място. — Няма чипове, няма пари.

— Това просто значи, че си загубил — вдигна рамене детективът и премести поглед на Пиймонт.

— Искам адвокат — каза със слаб глас мъжът.

— Сигурен съм, че и адвокатът иска да те види, пресмятайки какъв голям хонорар ще лапне, за да се опита да ти спаси задника. Което той няма да направи, впрочем… А, Келър — поклати глава той. — Каква приятна изненада. Преследвам те от доста време. Ти наистина трябва да се преместиш във Вегас. Не знам дали следиш новините, но чух, че там хазартът е законен… А този кой е? — Фанели погледна към Стантън, взе портфейла му от един от полицаите и погледна личната му карта. — Какво, по дяволите правиш тук, когато можеш да играеш маджонг в Тампа с цял куп дами?

— Не мога да си позволя залозите там.

— Старецът е умен задник — кимна мършавият детектив към другите ченгета. После погледна и към Тони. — А ти кой си?

— Не съм длъжен да ви кажа.

— Длъжен си. Това не ти е армията. Името и серийният ти номер не са ти написани на табелката. На колко си години?

— На осемнайсет. И аз искам адвокат.

— Добре, господин И-аз-искам-адвокат — изимитира го Фанели подигравателно. — Ще получиш такъв, когато те обвиня. А аз още не съм те обвинил.

— Кой ме изпя? — попита Келър.

— Няма да бъда така любезен, че да ти снеса името му, но да кажем, че си измъкнал пари на погрешния човек миналата година. На него никак не му е харесало и взе, че ми се обади.

Келър се намръщи. Измъкнал съм парите на погрешния човек миналата година… Ами този списък сигурно ще събере поне стотина имена.

Като погледна купчините чипове пред мястото на Тони, Фанели попита:

— Хубави цветове — червено, синьо, зелено. Каква им е мизата?

— Белите са десет кибритени клечки — обади се Ротщайн, — сините са…

— Я млъквай — той огледа стаята. — Къде е банката?

Никой не каза нищо.

— Е, ние така или иначе ще я намерим. Но нямам намерение да започвам оттук. Ще започна от бара и ще го нацепя на подпалки. После ще се преместим и в офиса на Сал. Ще потрошим всички мебели. Ще измъкнем всички чекмеджета… Хайде, казвайте, момчета, Сал не заслужава това, нали?

Келър въздъхна и кимна към Стантън, който пък посочи с глава към шкафа зад кафемашината. Един от полицаите извади оттам две кутии от пури.

— Исусе Христе! — възкликна Фанели, прехвърляйки набързо банкнотите. — Тук трябва да има около половин милион.

Той погледна към масата.

— Това са твоите чипове, така ли? — попита той Тони.

Момчето не отговори, но Фанели и не очакваше някакъв отговор. Той се засмя и огледа играчите.

— И вие се смятате за мъже — да оставите един хлапак да ви спука задниците на покер?

— Аз не съм хлапак.

— Да бе, да. — Детективът пак погледна към двете кутии с парите. После се приближи до другите двама полицаи, направиха кратко съвещание, след което двамата кимнаха и излязоха от стаята.

— Моите момчета трябва да проверят някои неща — каза Фанели. — Ще проверят някои сведения и ще потвърдят някои показания. — Той се засмя. После прекоси стаята, отиде до кафемашината и си наля чаша кафе. — Интересно защо никой не пие нещо по-твърдо в тези игри? Страхувате се, че ще объркате дамата с някое вале?