Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Не е там работата. Проблемът е, че ти си професионалист, а той е момче.

— Той има претенциите, че е мъж. А едно от най-важните неща в живота на мъжа е, като те сритат по задника, да се поучиш от това.

— В обикновена игра, да. Но не и в такава, каквато предстои.

— Ти май имаш проблем, деденце? — ядосан, Келър се обърна рязко към събеседника си.

Стантън изви поглед и вдигна отбранително ръце:

— Прави каквото искаш. Това е твоята игра. Аз просто се опитвам да бъда гласът на съвестта.

— Ако човек играе по правилата, винаги има чиста съвест.

Откъм вратата долетя глас. Беше на Ласки.

— Те са тук.

Келър потупа Стантън по костеливото рамо:

— Хайде да отидем да спечелим малко пари.

Задната стая беше задимена още повече. Двамата новопристигнали бяха Елиът Ротщайн и Хари Пиймонт, бизнесмени от Ветровития град. Келър беше играл с тях няколко пъти преди, но не знаеше много за тях — и двамата мъже бяха споделили толкова за личния си живот, колкото лицата им за това какви карти държат. Възможно беше да са клечки в мафията, но можеха да са и директори на благотворителна организация за сираци. Всичко, което Келър знаеше за тях, беше, че са солидни играчи, плащат загубите си, без да се циганят и печелят, без да се надуват пред изгубилите.

И двамата бяха облечени в тъмни костюми и шити по поръчка бели ризи. Ротщайн имаше пръстен с розов диамант, а на врата на Пиймонт проблясваше масивна златна верига. И двамата носеха златни халки. Когато Тони пристигна, мъжете вече бяха свалили саката си, бяха седнали на масата и водеха неангажиращ разговор със Стантън и Ласки. Момчето седна на предишното си място, отвори капачето на нова чаша кафе и кимна към Ротщайн и Пиймонт.

Те се смръщиха и погледнаха към Келър:

— Кой е този? — измърмори подозрително Ротщайн.

— Всичко е наред.

— Ние си имаме правило да не играем с деца — обади се Пиймонт недоволно.

Тони се засмя и бутна глупавите си очила по-нагоре върху носа си.

— Вие, момчета, с вашите правила!

Той отвори един дебел плик и изсипа съдържанието му върху масата. Отброи дебела пачка и я пъхна обратно в джоба.

— Стотачка — каза той на Стантън, който хвърли мрачен поглед към Келър, но започна да отброява чипове за момчето.

Двамата нови играчи се спогледаха и мълчаливо решиха да направят ревизия на своите основни правила относно подрастващите в игрите на покер.

— Окей, играта е джакпот — обяви Кедър. — Минималният залог е петдесет, мизата е двайсет и пет.

На Пиймонт се падна да е дилър и играта започна.

През първия час ръцете се разпределяха почти по равно у всички, после Келър започна бавно да печели преднина. Тони държеше главата си над водата, втория по ред печелещ — но само защото, както изглеждаше, другите имаха лоши ръце: Момчето беше все още безнадежден случай, когато нещата опираха до това да пресметне шансовете при тегленето. При пет-шест от случаите той тегли само една карта и после пасува — което означаваше, че се опитва да направи стрейт 27 27 Пет поредни карти от различни цветове — бел.пр. или флъш, като шансовете да направи това бяха само 1 към 20. Той или трябваше да смени три карти, което би му дало добри шансове да направи по-добра ръка, или да отиде на голям блъф, след като е теглил една карта, при което той можеше на няколко пъти да спечели пота.

Доволен, че е разгадал техниката на момчето, Келър започна да губи нарочно, когато усещаше, че Тони има добри карти, с цел да поласкае самочувствието му. Скоро хлапето удвои парите си и имаше чипове за 200 000 пред него.

Дари Стантън не изглеждаше доволен от плана на Келър да подведе момчето, но не казваше нищо и продължаваше да играе своята пресметлива, старческа игра, губейки бавно от другите играчи.

Гласът на съвестта…

Късно през нощта Ласки се отказа, защото беше изгубил около осемдесет хиляди.

— Мамка му, трябва да вдигна цените в сервиза — пошегува се той мрачно, отправяйки се към вратата. После погледна към дуото от Чикаго: — Когато си тръгвате, господа, не бихте ли могли да се блъснете в някоя спряла кола на път за магистралата? — А после кимна към Келър:

— Ако пък вземете, че посмачкате неговия мерцедес, изобщо няма да имам нищо против.

Пиймонт се усмихна, а Ротщайн погледна Ласки така, сякаш онзи му говореше на японски или на суахили и се обърна отново към картите си, за да се опита да изработи от тях печеливша ръка.

Деденцето също скоро се отказа. Той все още имаше купчинка с чипове пред себе си, но едно друго правило в покера даваше право на всеки играч да се оттегли от играта по всяко време. Той осребри чиповете си и бутна стола си назад, за да си допие кафето и да наблюдава играта на останалите на масата.