Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Окей, Тони, слушай сега. Ще ти кажа правилата, преди да започнем. Сега…

— Знам ги — прекъсна го Тони. — Всичко според Хойл.

— Не, всичко според мен — през смях каза Келър. — Забрави Хойл. Той никога не е чувал за покер.

— Какво искаш да кажеш? Той е написал правилата за всички игри — възрази Ласки.

— Не, не е — отвърна му Келър. — Така мислят хората. Защото Хойл е само един британски адвокат от седемнайсети век, написал малка книжка за три смешни игри — вист, кадрил и пикет.

— Но човек може да види навсякъде книги на Хойл — намеси се и Уендъл.

— Някои издатели са решили, че могат да продължат традицията и към първоначалните са добавили покера и всички останали съвременни игри.

— Не знаех това — каза Тони объркан, побутна очилата по-високо на носа си и се опита да изглежда заинтригуван.

— Извинявай, хлапе, ако сме те отегчили — каза остро Келър, — но имам новина за теб: да знаеш всичко за играта — дори и малките дреболии — е онова, което отличава мъжете от момчетата в покера.

Той го погледна настойчиво.

— Наостри си ушите, може случайно да научиш нещо.

— Как, по дяволите, може да чуе нещо, дори ако си наостри ушите? — избоботи Ласки и кимна към шапката на Тони. — Какъв си ти всъщност, някакъв проклет рапър ли? Махни тая гадост. Покажи малко уважение.

Тони смъкна шапката от главата си и я остави настрана. После вдигна капака на пластмасовата си чаша и сръбна от кафето.

Келър погледна купчината чипове пред момчето и каза:

— А сега забравѝ всичко, каквото сигурно ти е казал Джими Лоугън за покера, и всичко, което си научил от Хойл. Ние тук играем по правилата на големите момчета и правило номер едно е следното: Играем честно . Затова дръж всички свои чипове подредени пред себе си така, че всеки на масата да знае колко имаш.

— Добре — кимна момчето и започна да подрежда чиповете в спретнати купчинки.

— И още нещо — каза Уендъл. — Ако се случи чудо и започнеш да печелиш много пари, а някой от нас не може да види колко точно чипа имаш и те попита, ти трябва да му кажеш. До последния долар. Схвана ли?

— Да му кажа, ясно — кимна момчето.

Играта започна и Уендъл спечели. Когато започна да разбърква картите с дебелите си пръсти, Келър гледаше с наслада премятащите се карти и си мислеше: „На този свят няма нищо по-вълнуващо от покера“.

Играта съществуваше от близо двеста години. Беше започнала да се играе от огромния брой авантюристи и мошеници на корабите по река Мисисипи, заменяйки играта монте с три карти 24 24 Хазартна игра с испански произход, при която играчът се обзалага за мястото на дадена карта от три, показани преди това и после поставени с лицето надолу — бел.пр. , при която дори най-непохватният измамник бързо се научаваше как да прибира парите на залагащите. В покера, който тогава се е играл с десет карти, включително и аса, играчите виждали по-големи възможности да се бориш за парите. Но това не било така, разбира се, не и попадайки в ръцете на опитните акули (наивниците едва ли биха настоявали така горещо да играят, ако знаеха, че името на играта идва от жаргонната дума от деветнайсети век за „портфейл“ — „поук“, изпразването на който всъщност е истинската цел на играта).

— Вдигаме мизата — обяви Уендъл. — Играта е с теглене на пет карти.

Има различни видове игри на покер. Но в тези, в които напоследък участваше Келър, играта с теглене на пет карти — „затворен покер“ или „джакпот“, както бяха официалните ѝ имена — беше единствената, която се играеше. През годините той беше играл абсолютно всякакъв вид покер — от Калифорнийски лоубол дроу (най-популярната на запад от Скалистите планини) до стандартния Тексас Холдем. Всички те бяха интересни и вълнуващи по свой собствен начин, но Келър харесваше най-много джакпота, защото при него нямаше трикове, нямаше тайни правила — ти си сам срещу картите и другите играчи. Също както при бокса с голи юмруци. Мъж срещу мъж.

В затворения покер на играчите се раздават пет карти и после всеки има възможност да смени три от тях с надеждата да направи по-добри ръце. Добрите играчи като Келър отдавна бяха запомнили възможните комбинации от теглене на различен брой карти. Да кажем, че са му раздадени две тройки, вале, седем и двойка. Ако реши да запази двете тройки и валето и тегли други две вместо седмицата и двойката, той ще има шанс едно към пет да вземе още едно вале и да направи ръка от две двойки еднакви карти. А шансовете му да изтегли останалите две тройки от колодата, за да направи четири тройки, ще паднат на 1 към 1060. Но ако реши да запази само двете тройки и тегли нови три карти, шансовете му да направи ръка от четири еднакви карти се повишават на 1 към 359. Тъкмо познаването на тези съотношения и възможности отличава аматьорите от професионалистите и Келър си докарваше добър доход като професионалист.