Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Мобилният телефон на Келър иззвъня и той го вдигна:

— Да?… Добре. Знаете къде, нали?… В такъв случай ще се видим скоро.

Когато затвори, запали пура и се облегна назад, гледайки чиповете на момчето.

— Ти игра добре тази вечер — каза той на Тони. — Но е време да си тръгваш.

— Какво? Аз тъкмо загрях. Само десет часът е.

Келър кимна към мобилния телефон:

— След двайсет минути идва тежката артилерия. За тази вечер си приключил.

— Какво искаш да кажеш? Аз искам да продължа да играя.

— Това е игра за големи. Познавам момчетата от Чикаго.

— Играя добре. Ти сам го каза.

— Ти май не разбираш, Тони — обади се Лари Стантън, кимайки към чиповете. — Белите стават по десет долара всеки. Жълтите по двайсет и пет. Не можеш да играеш със залози като тези.

— Аз имам… — момчето погледна към чиповете — … около четирийсет хиляди.

— И можеш да ги загубиш след три или четири ръце.

— Нямам намерение да ги изгубя.

— О, братко — завъртя очи Ласки, — гласът на младостта!

— В играта с големи залози — каза Келър — всеки влиза със сто хиляди.

— Мога да ги намеря.

— По това време на нощта?

— Преди няколко години наследих известна сума пари. Държа вкъщи доста кеш, за да мога да играя. Ще ги взема от къщи — само на няколко мили оттук съм.

— Не — намеси се и Стантън. — Това не е за теб. Играта с толкова много пари е съвсем различна от сегашната.

— По дяволите, всички се държат с мен като с дете. Нали ме видяхте как играя? Добър съм, нали?

Келър замълча, погледна обиденото изражение на момчето и накрая каза:

— Върни се тук след половин час със стотачка, разбрано?

След като момчето тръгна, Келър обяви почивка, докато пристигнат хората от Чикаго. Ласки отиде да хапне сандвич, а Стантън и Келър влязоха в бара за по бира.

Стантън сръбна от своята „Нюкасъл“ и каза:

— Момчето си го бива.

— Има потенциал — потвърди Келър.

— И колко лошо смяташ да го ужилиш? Всичките сто хиляди ли ще му грабнеш?

— Това пък какво е?

— „Правило номер едно е следното: Играем честно.“ — прошепна Стантън саркастично. — За какво, по дяволите, бяха тия приказки? Ти му замазваш очите. Използва по-голяма част от играта и половината от парите си, за да схванеш как хлапето тегли карти.

Келър се усмихна и издуха струя дим към тавана на бара. Старецът беше прав. Келър през цялото време губеше ръце, за да види как Тони тегли карти. И изводите бяха много поучителни. Момчето имаше своите силни страни, но му липсваше едно нещо — знания за вероятностите в покера. Той теглеше на сляпо. Келър не беше се занимавал с наука, но през годините беше положил доста усилия да изучи математиката на хазартните игри; Тони от друга страна може и да беше компютърен гуру, но нямаше и най-малка представа какви са му шансовете да изтегли флъш или фул хаус 26 26 Една тройка и един чифт — бел.пр. , или дори втори чифт. Комбинирано с ужасяващата неспособност на хлапето да блъфира, което Келър забеляза веднага, липсата на знания за вероятностите на играта го правеше пълна овчица.

— И освен това му пускаш аванси — добави Стантън с погнуса.

Още една точка за дядката. Той беше забелязал, че Келър беше пасувал при наддаването и беше пропускал реда си при добри ръце съвсем съзнателно — за да внуши на Тони увереност и да го накара да повярва, че Келър не е особено добър в блъфирането.

— Ти го подготвяше за големия си удар.

— Нали видя, че се опитах да го разубедя — вдигна ръце Келър.

— Глупости — възрази му Стантън. — Ти му каза да си ходи, като много добре знаеше каква ще е първата му реакция. Непременно да остане… Хайде, Келър, той няма толкова много пари, че да ги загуби.

— Наследил е доста добра сума.

— Значи го покани да играе с нас, след като си научил това?

— В интерес на истината той дойде при мен… Просто си кисел, защото хлапето гледа на теб като на минало свършено.

— Искаш да го използваш.

— Моето наистина правило номер едно в покера е: Стига да не мамиш в играта, можеш да правиш каквото искаш, за да манипулираш опонентите си — отвърна му Келър.

— Смяташ ли да споделиш това правило с Тони? — попита ехидно Стантън.

— Смятам да направя нещо по-добро — смятам да му направя една първокласна демонстрация. Нали иска да се научи да играе покер? Е, това ще бъде най-добрият урок, който някога ще получи.

— Значи мислиш, че като го разориш и му прибереш парите за училище, ще го направиш по-добър играч?

— Да, така мисля. Той и без това иска да напусне училище.