Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Всеки даде залога си и Уендъл започна да раздава.

Келър се съсредоточи върху стратегията на Тони. Очакваше хлапето да играе дръзко, но като цяло то изглеждаше съсредоточено — сигурно искаше да почувства партньорите си и играта. Много младежи биха били шумни и неприятни, но момчето седеше тихо на стола си и играеше. Което обаче не означаваше, че не се нуждае от съвет.

— Тони, не си играй с чиповете. Това издава, че си нервен.

— Не си играех с тях. Аз…

— И има още едно правило — не спори с хората, които ти напомнят правилата. Ти имаш таланта да станеш добър играч, но трябва да мълчиш и да слушаш експертите.

— Слушай го, хлапе — избумтя Ласки. — Той е най-добрият. Изчислих, че с всички пари, които съм загубил тук, всъщност съм му купил скапания мерцедес. А питай ме дали е идвал поне веднъж в сервиза ми да го оправи? По дяволите, не… Казвай — той бутна чиповете напред.

— Аз нямам какво да поправям, Ласки. Добър шофьор съм. Също както съм добър играч на покер… Кажи „здрасти“ на дамите — Келър свали три дами и взе пота от 900 долара.

— Да си го начукам — изграчи гневно Ласки.

— А сега още едно правило — каза Келър, кимайки към Ласки и после към Тони. — Никога не показвай емоции — нито когато губиш, нито когато печелиш. Това дава на твоите опоненти информация, която могат да използват срещу теб.

— Извинявай, че наруших правилата — измърмори Ласки към Келър. — Исках да кажа да ти го начукам.

Двайсет минути по-късно Тони вече имаше няколко загуби. На поредното раздаване той погледна петте карти, които беше получил, и когато Стантън заложи 10 долара, поклати глава. Отказа се от играта, без да тегли нито една карта и намръщено запремята в ръце капачето на чашата си за кафе.

— Защо фолдна 25 25 Фолдвам — отказвам се от участие — бел.пр. ? — свъсено попита Кедър.

— Нещо ми изчезна късметът.

— Тук няма такова нещо като да ти изчезне късметът — смъмри го Келър.

Уендъл кимна, бутайки към Тони картите, за да ги разбърка. Господин Постоянния отличник по покер отново се обади:

— Запомни и това. Всяка ръка на покера започва с ново разбъркване, затова той не е като блекджека — между ръцете няма връзка. Тук управляват законите на вероятността.

Момчето кимна и игра срещу блъфирането на Стантън, за да вземе пота от 850 долара.

— Хей, ето че стана — обади се Келър. — Браво на теб.

— И какво? Ходиш ли на училище, хлапе? — попита Ласки след няколко скучни ръце.

— Две карти — каза момчето на Келър, който раздаваше картите. После отговори на въпроса на Ласки: — Уча компютърни науки в обществения колеж от една година. Но е много скучно. Смятам да се откажа.

— Компютри? — обади се Ундъл, като се изсмя иронично. — Високотехнологични джаджи? Поне знаеш нещичко по въпроса за вероятностите.

— А какво искаш да правиш, за да преживяваш? — попита Келър.

— Да играя карти професионално.

— Три карти — каза Ласки на Келър. А после се обърна към Тони с груб смях: — Искаш да ставаш професионален картоиграч? Никой не го прави. Е, Келър да, но никой друг от всички, които познавам.

И хвърляйки поглед към Стантън, попита:

— А ти какво ще кажеш, деденце, бил ли си някога професионал?

— Всъщност името мие Лари. Две карти.

— Не исках да кажа нищо лошо, Лари.

— И две карти за раздавача — обади се Кедър.

Старецът подреди картите си.

— Не, дори не съм си и помислял такова нещо. — И кимна към купчината от чипове пред себе си — тази вечер беше с почти равни печалби и загуби. — Аз играя добре, но шансът въпреки това е против мен. Какво правя с парите ли? Подсигурявам се шансът да бъде на моя страна.

Ласки изпръхтя:

— Точно това обаче те прави мъж, за бога. Да имаш дупе да играеш дори когато случайността е срещу теб. — После погледна Тони: — Ти ми изглеждаш така, като че ли имаш дупе. Прав ли съм?

— Вие ще ми кажете — отвърна момчето и свали две двойки еднакви карти, с които спечели пота от 1100 долара.

Ласки го погледна ядосано и каза:

— Да ти го начукам и на теб.

— Мисля, че това трябваше да значи „Да“ — каза Келър и всички на масата с изключение на Ласки се засмяха.

Играта продължи със серия от големи потове, които бяха спечелени или от Ласки, или от Тони. Най-накрая чиповете на Уендъл свършиха.

— Добре, аз бях дотук. Господа… за мен беше удоволствие да играя с вас.

Както винаги той нахлупи ниско бейзболната си шапка и се измъкна крадешком през задната врата с видимо облекчен вид, че и този път арестът му се е разминал.