Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Инженерът кимна към сградата, построена на мястото на опожарената кръчма „Потърс Фийлд“. На фасадата бе изписано 1879.

— При строежа на такава сграда не се е налагало да изливат нови основи — обясни Ю. — Изкопали са само отстрани, излели са бетон и са изградили стените. Това е носещата част. Подът на мазето можел да е от уплътнена пръст. По-късно обаче изискванията се променят и в началото на двайсети век вече става задължително да се излее бетонна плоча. Тя обаче пак не е носеща, а само от хигиенични съображения. Затова и за нейното полагане не се е налагало да копаят.

— Значи, ако имаме късмет, онова, което е било заровено през шейсетте години на деветнайсети век, може още да е тук.

„Завинаги погребано…“

— Точно така.

— Неудобството е, че има бетонна плоча.

— Да.

— Колко е дебела? Около трийсет сантиметра?

— Може би и по-малко.

Сакс заобиколи мрачната и безлична сграда, в която наемите бяха от по 4000 долара на месец. Отзад имаше сервизен вход към мазето.

Когато се връщаше към главния вход, телефонът ѝ иззвъня.

— Детектив Сакс на телефона.

Беше Селито. Издирил бе собственика на сградата, който живееше през няколко пресечки. Райм се обади след малко и Сакс му предаде думите на Ю.

— Не съм свикнал да разчитам на късмет — сприхаво измърмори криминалистът. — Ще ти изпратя хора от Отряда за откриване и наблюдение с радар и ултразвуков детектор.

Собственикът на сградата се появи — нисък, пооплешивял, с костюм и бяла риза, разкопчана на яката. Сакс прекъсна разговора с Райм и накратко обясни на човека защо са тук. Той я изгледа подозрително, след това отключи вратата на мазето, отдръпна се и скръсти ръце. Вегас беше наблизо и като че ли не хареса много бизнесмена.

На улицата спря шевролет „Блейзър“ и трима членове на отряда за наблюдение слязоха. Тези полицаи бяха обучени да работят със специализирани уреди за откриване на престъпници и жертви — с помощта на инфрачервени лъчи, ултразвук и други методи. Тримата кимнаха за поздрав на колегите си криминалисти и извадиха екипировката си в очукани куфари, напомнящи много на използваните от Сакс. Собственикът ги наблюдаваше намръщено.

Техниците слязоха във влажното, студено мазе. Миришеше на мухъл и бензин; Сакс и собственикът ги последваха. Тримата монтираха на компютъризираните си апарати накрайници като на прахосмукачка.

— Навсякъде ли? — обърна се един към Сакс.

— Да.

— Да не повредите нещо — намеси се собственикът.

— Няма.

Започнаха работа. Решиха най-напред да използват радара, който изпраща радиовълни и по отражението им открива скрити предмети. Принципът бе същият като при радарите на самолетите и корабите. Единствената разлика беше, че полицейските радари са по-мощни и излъчваните от тях вълни могат да проникват през пръст и чакъл. Радиовълните се разпространяваха със скоростта на светлината и за разлика от ултразвука не бе нужно да са насочени директно към търсения предмет.

Търсенето продължи около час; техниците натискаха копчета, водеха си бележки, а Сакс стоеше встрани и едва се сдържаше да не затропа нервно с крак, защото можеше да повлияе на показанията на апаратите.

След като обходиха всеки сантиметър от пода с радара, те свериха резултатите на главния компютър и отново провериха няколко места, но този път с ултразвук.

Накрая извикаха Сакс и Ю при компютъра и им показаха няколко схеми. На двамата сивият екран не говореше нищо; имаше по-тъмни петна и ивици, до много от които бяха изписани цифри и букви.

Един от техниците обясни:

— Повечето от тези предмети са обичайни под основите на стари сгради. Камъни, чакъл, остатъци от гнили греди. Това тук е тръба от канал или дренаж.

— Води към главната канализация, изливаща се в Хъдсън — потвърди Ю.

Собственикът се приближи и надникна над рамото му.

— Пречите, господине — изръмжа Сакс и той неохотно се отдръпна.

Техникът кимна:

— Да. Това обаче…

Посочи тъмно петно до една от стените.

— Пипнахме го, но няма съвпадение.

— Какво…?

— Имам предвид сравнение с образите на известни предмети. Компютърът не намира нищо подобно.

За Сакс петното не се отличаваше от всички останали.

— Проверихме го с ултразвук.

Техникът въведе команда и на екрана се показа друга картина, малко по-светла и с по-ясни очертания. Виждаше се неравен пръстен; вътре имаше по-малък кръгъл предмет, от който се показваше нещо подобно на къса лента. В пръстена, точно под кръглия предмет, имаше купчина летви или дъски (поне така предположи Сакс), вероятно от счупен сандък.