Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Бартън кимна:

— Логично.

— Какъв беше терминът, Роланд? — Райм отново погледна Бел и си отговори сам: — Изолиране на уязвимите лица, нали?

— Да — кимна Бел — ИЗУЛ. Много важна предохранителна мярка.

— Вече ще знам — измърмори психоложката. — Все пак чичо ти ще се грижи за теб, нали, Джинива?

— Не — намеси се Селито. — Решихме, че ще е най-добре Джинива да остане тук, докато заловим престъпника.

— Чичото също е под ИЗУЛ — обясни Бел; лъжата звучеше особено убедително от полицай с мек южняшки акцент. — Не искаме да го излагаме на риск.

Психоложката го прие за чиста монета. Обърна се към Джинива:

— Е, след като всичко свърши, предай им, моля те, да ми се обадят. Виждам, че се справяш добре, но психичното напрежение рано или късно се проявява. Ако искаш, можем да се съберем с родителите ти и заедно да обсъдим проблемите. — Добави с усмивка: — На света няма нищо непоправимо.

Този девиз сигурно бе гравиран на бюрото ѝ или върху чашата ѝ за кафе.

— Добре — предпазливо отвърна Джинива. — Ще видим.

След като Бартън си тръгна, момичето се обърна към Райм:

— Не знам как да ви благодаря. Направихте много за мен.

— Беше по-скоро за наше улеснение — измърмори Райм, който не беше свикнал да му благодарят. — Не си представям да звъня в социалната служба и да те издирвам по сиропиталища всеки път, когато имам въпроси към теб.

Тя се засмя:

— Приказвайте, каквото щете. Все пак благодаря.

Джинива обясни на Бел какви книги, дрехи и други неща иска да ѝ донесат от апартамента на Сто и осемнайсета улица. Детективът заяви, че ще поиска от чичото и парите, които му е платила за измамата.

— Няма да ги върне — отвърна тя. — Не го познавате.

Бел се усмихна и повтори добродушно, като кимна към двата си пистолета:

— О, ще ги върне, и още как.

Джинива се обади на Лакиша, за да ѝ каже, че ще остане у Райм. След това Том я заведе на горния етаж.

— Какво ще стане, когато психоложката научи, Линк? — попита Селито.

— Какво да научи?

— Ами, това: че я излъга за родителите и измисли несъществуваща полицейска процедура. Това „ОБУЛ“.

— ИЗУЛ — поправи го Бел.

— Какво ще ми направи? — изръмжа Райм. — Поведението ли ще ми намали? — Погледна таблицата върху черната дъска. — Хайде, на работа. Трябва да заловим убиеца. Също съучастника и поръчителя. Не сте забравили, нали? И трябва да ги пипнем дяволски скоро.

Сакс се приближи до масата и започна да подрежда материалите, които беше взела от фондацията — при „незначителния оглед“.

— Повечето документи са за Галоус Хайтс — обясни, — рисунки, схеми, статии. Има някои неща за „Потърс Фийлд“.

Подаваше документите един по един на Купър. Той закачи на дъската няколко рисунки и карти на Галоус Хайтс. Райм внимателно ги заразглежда, докато Сакс обясняваше какво е научила. Тя се приближи до дъската и посочи двуетажна търговска сграда на една снимка.

— „Потърс Фийлд“ е била тук. Западна Осемдесета улица. — Разрови из документите. — Кръчмата се е ползвала с лоша слава. Доста негодници са я посещавали: хора като Джим фиск и Туийд „Боса“, политици, свързани с кликата от „Тамани хол“.

— Виждаш ли колко ценни са незначителните места, Сакс? Те са златни мини от полезна информация.

Тя му хвърли сърдит поглед и взе едно фотокопие, като обясни:

— Това е статия за пожара. В нощта, когато „Потърс Фийлд“ изгоряла, свидетели чули експлозия в мазето и след секунди пламъци погълнали цялата сграда. Има подозрения за палеж, но никой не е арестуван. Няма жертви.

— Каква работа е имал там Чарлз? — заразмишлява на глас Райм. — Какво „възмездие“ е търсил? И какво остава „завинаги погребано под пръст и глина“?

Дали в това се криеше отговорът на въпроса кой иска да убие Джинива Сетъл?

Селито поклати глава:

— Оттогава са минали сто и четирийсет години. Каквото и да е било, вече го няма. Никога няма да научим истината.

Райм погледна Сакс. Тя забеляза изражението му и се усмихна дяволито.

— В известен смисъл имате късмет — обясни Дейвид Ю, млад строителен инженер от градското управление по благоустройство.

— Няма да ни е излишен — отбеляза Амелия Сакс.

Стояха пред стара триетажна сграда на западна Осемдесета улица, на половин пресечка от парк „Ривърсайд“. Наблизо бе спрян микробус на отдела по криминалистика. Тук беше и една приятелка на Сакс, Гейл Дейвис от подразделение К9, с кучето си Вегас. Повечето полицейски кучета бяха немски овчарки, малиноа и (за откриване на взривове) лабрадори. Вегас беше бриар, френска порода, която от край време се използваше в армията. Тези кучета бяха известни с острото обоняние и невероятната си способност да надушват опасности. Райм и Сакс решиха, че при огледа на местопрестъпление отпреди 140 години няма да е излишно да използват някои класически изпитани методи в комбинация със съвременните технически средства.