Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Тя вдигна очи и примигна.

Детектив Бел постави чиниите на масата. Храната миришеше толкова апетитно… Тя едва сега си даде сметка колко е гладна. Втренчи се в изпускащата па̀ра чиния.

— Познаваш ли го? — попита полицаят.

— Да, свестен е. Съученици сме. От няколко години се познаваме.

— Това ми намирисва на свалка.

— Ами… Не знам. Може би. Да.

— Не е свързано със случката в музея, нали? — с усмивка попита Бел.

Тя се извърна, бузите ѝ пламнаха. Как беше разбрал? Навярно защото и той имаше деца. Бащите сигурно лесно разбират кога някой тийнейджър сваля момиче.

Джинива сви рамене.

— Хайде — подкани я детективът и постави чинията пред нея. — Хапвай. Няма по-добър лек за душата от топли сандвичи с пуешко. Трябва да взема рецептата за това лакомство.

Тези щяха да свършат работа.

Томсън Бойд погледна покупките в кошницата и тръгна към касата. Обожаваше железарските магазини. Странно защо? Може би защото всяка събота баща му го водеше в една железария край Амарильо, където купуваше всякакви инструменти, от които се нуждае един уважаващ себе си мъж.

Или може би защото в железарските магазини като този всички инструменти бяха чисти и здрави, боите, лепилата и тиксото — логично подредени и лесни за намиране.

Всичко беше като по конец.

Томсън харесваше и миризмата, онази натрапчива миризма на изкуствен тор, машинно масло и бензин, която е трудна за описване, но бил ли си веднъж в стара железария, няма как да я сбъркаш.

Убиецът бе сръчен по природа. Навярно го беше наследил от баща си, който, макар че по цял ден се бъхтеше по нефтопроводи, сонди и люлеещите се като глави на динозаври помпи, търпеливо учеше сина си как да използва — и да уважава — инструментите, да измерва и да чертае. Как да поправя. Понякога работеха заедно по камиона или фургона, стягаха оградата, правеха мебели или неща за майка му и леля му: точилка, табакера или дъска за рязане.

— Каквото и да правиш, синко — учеше го баща му, — голямо или малко, винаги влагай еднакво старание. Едни неща не са по-трудни или по-важни от други. Само мащабът е различен.

Баща му бе добър учител и се гордееше с изработеното от сина си. Когато загина, Харт Бойд стискаше направения от Томсън комплект за ваксане и дървения ключодържател с фигурка на индианска глава и надпис „Татко“.

Усвоените умения се оказаха много полезни за Томсън, защото точно в това се заключава професията на наемния убиец. Механика и химия. Все едно да си дърводелец, бояджия или железар.

Томсън Бойд плати на касата — в брой, разбира се — и благодари на продавача. Носеше гумени ръкавици. На излизане спря при малка електрическа косачка, в жълто и зелено. Блестеше от чистота, лъскава, като смарагдово бижу. Защо? Косачката му напомни за неделите, когато косеше моравата зад фургона на родителите си. След това влизаше и заедно с баща си гледаха мач, докато майка му готвеше.

Спомни си сладникавата миризма на бензиновите изпарения, издрънкването, когато въртящото се острие чукнеше камъче и то изхвърчеше, изтръпването от вибрациите на ръкохватките.

Изтръпване, както когато умираш от ухапване на гърмяща змия.

Томсън се сепна; продавачът му говореше нещо.

— Моля?

— Ще ви направя добра отстъпка.

— Не, благодаря.

Когато излезе, още се чудеше какво толкова го е привлякло в машината, защо толкова искаше да я има? Сетне му хрумна обезпокоителната мисъл, че не е заради семейните спомени. Може би причината беше в това, че косачката всъщност представляваше малка гилотина, ефикасно средство за убиване.

Да, може би това беше.

Мисълта не му харесваше, но така стояха нещата.

„Изтръпване…“

Томсън започна тихо да си подсвирква една песничка от младостта и тръгна по улицата; в едната си ръка носеше плика с покупките, в другата — куфарчето с револвера, палката и още няколко инструмента, използвани в занаята му.

Навлезе в Италианския квартал, където боклукчиите почистваха след уличния панаир от предишния ден. Забеляза няколко патрулни коли и застана нащрек. Двама полицаи разговаряха с двойка корейци край сергия с плодове. Той се запита какво ли правят тук. Отиде при един уличен телефон, провери гласовата си поща, но още нямаше информация за Джинива. Това не го тревожеше. Връзките му в Харлем бяха доста добри и съвсем скоро щеше да знае къде учи и живее момичето. Имаше да свърши още една работа. Планираше я още по-отдавна от убийството на Джинива Сетъл и беше не по-малко важна.