Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Дадено.

— Веднага ще се приближа и ще започна да се заяждам. Ще те завлека нанякъде. Ясно ли е? Няма да ти направя нищо лошо. Може би ще те изблъскам.

— Ами, добре… Благодаря. Няма да разправям на никого за теб.

— Знам. — Джонет се обърна към Бел: — Хайде, да действаме.

Внезапно учтивият, кротък полицай се намръщи и закрещя:

— Какво правиш тук, ма?

— Махни си мръсните ръце от мен, бе, задник! Тъпанар!

Джонет отново влезе в ролята си.

Детективът я хвана за ръката и я изблъска навън. Тя се препъна и изхвърча от вратата.

— Майната ти, ще те съдя. — Джонет потърка ръката си. — Това е насилие. Не можеш да ме обарваш. Това е престъпление, задник!

Бързо се отдалечи по коридора. След няколко секунди Бел и Джинива излязоха и отидоха в стола.

— Добре играе — прошепна Джинива.

— От най-добрите е — съгласи се полицаят.

— Май развали прикритието ви.

Бел ѝ върна учебника по психология и се усмихна:

— И без това не беше много убедително.

Джинива седна на една маса в ъгъла и извади учебника по литература.

— Няма ли да обядваш? — попита Бел.

— Не.

— Чичо ти не ти ли даде пари за храна?

— Не съм гладна.

— Забравил е, нали? С цялото му уважение, той явно никога не е имал деца. Личи си. Сега ще отида да ти взема нещо.

— Не, наистина…

— И аз съм гладен като вълк. От години не съм се хранил в ученически стол. Ще си взема голям сандвич с пуешко. Не ми пречи да донеса и за теб. Обичаш ли мляко?

Джинива се замисли, след което отговори:

— Добре. По-късно ще ви върна парите.

— Ще го пиша като служебен разход.

Бел се нареди на опашката. Джинива тъкмо се наведе над учебника, когато едно момче погледна към нея и помаха. Тя се обърна да види на кого, но зад нея нямаше никого. Изведнъж осъзна, че той маха на нея.

Кевин Чейни стана от масата на приятелите си и тръгва към нея. Божичко! Наистина ли идваше при нея? Кевин, най-големият красавец в училище. Съвършени устни, още по-съвършено тяло. Момчето, в чиито ръце баскетболната топка сякаш преставаше да се подчинява на гравитацията; най-добрият танцьор на брейк. Мечтата на всяко момиче.

Детектив Бел го погледна подозрително, но Джинива поклати глава, че всичко е наред.

Не просто „наред“. Беше чудесно. Абсолютен фурор.

Кевин със сигурност щеше да гушне стипендия за Кънектикът или „Дюк“. Може би благодарение на спорта — бе капитан на отбора, който спечели миналогодишния училищен турнир по баскетбол. Оценките му обаче също бяха високи. Може би не изпитваше чак такава любов към учението като Джинива, но пак бе сред отличниците. Двамата се познаваха бегло: през този срок си разменяха задачи по математика, а и на няколко пъти се бяха засичали в училищния двор — случайно, убеждаваше се Джинива, но не можеше да отрече, че нещо все я привличаше към него.

Повечето момчета не ѝ обръщаха внимание или ѝ се подиграваха. Кевин обаче я поздравяваше от време на време, питаше я за уроци и спираше да си побъбрят за няколко минути.

Разбира се, не би я поканил на среща — това бе абсолютно невъзможно — но поне се държеше с нея като с човек.

Веднъж през пролетта дори я изпрати до вкъщи.

Тя още си спомняше онзи прекрасен ден, сякаш го бе запечатала на лента.

Двайсет и първи април.

Кевин обикновено се движеше със стройните кокетки, мечтаещи да станат манекенки, и с гъзарките. Дори флиртуваше с Лакиша и това вбесяваше Джинива, макар че тя стискаше зъби и се опитваше да се усмихне.

Какво искаше сега?

— Ей, ей, здрасти. Добре ли си? — попита той, намръщи се, седна на очукания хромиран стол до нея и изпъна дългите си крака.

— Да — отвърна тя.

Гърлото ѝ бе пресъхнало. Не ѝ идваше на ум какво да каже.

— Чух к’во е станало. Голяма гадост, ня’къв шибаняк те нападнал. Побърках се да те мисля.

— Наистина ли?

— Честно.

— Просто беше странно.

— Е, щом си добре, всичко е окей.

Бузите ѝ пламнаха. Нима Кевин наистина казваше това на нея?

— Защо не си остана вкъщи? — попита той.

— Имам тестове по литература и математика.

— Мамка му — изсмя се той. — Да дойдеш на училище след тая гадост?

— Да. Не мога да пропусна тестовете.

— Успя ли да назубкаш по математика?

Тестът беше по алгебра. Нищо сложно.

— Да, ще се оправя. Не е голяма философия.

— Успех. Такова… исках да ти кажа… много хора тук те тормозят, знам. Сигурно трудно ги търпиш. Но никой от тях не би дошъл в такъв ден, както направи ти. Всичките, взети заедно, не могат да ти стъпят на малкия пръст. Ти си смело момиче.