Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Райм погледна Сакс, която кимна и телефонира в управлението, за да уреди изпращането на отрядите. Когато затвори телефона, забеляза, че Райм се взира в дъската с уликите и се мръщи.

— Какво има?

Той не отговори веднага, все още не можеше да разбере какво точно има. После разбра. Риба на сухо…

— Имаме нужда от помощ.

Сред най-трудните проблеми в криминалистиката е, когато попаднеш в непозната територия. Успехът на разследването зависи от познанията на детектива — по геология, социология, история, поп култура, обществена заетост… всичко.

Линкълн Райм си даде сметка, че знае твърде малко за света, в който живее Джинива Сетъл — Харлем. О, беше запознат със статистиката, разбира се: кварталът бе населен в еднаква степен от чернокожи — американци и емигранти от Африка — и латиноамериканци — главно пуерториканци, доминиканци, салвадорци и мексиканци; както и малко бели и азиатци. Имаше бедняци и разбира се, улични банди, наркопласьори и насилие, но по принцип беше безопасно място, особено в сравнение с някои райони на Бруклин, Бронкс и Нюарк. В Харлем имаше повече църкви, джамии, обществени организации и активистки сдружения на родители от коя да е друга част на града. Кварталът беше Меката на борбата за права на цветнокожите, на черната и латино култура и изкуство. Сега там кипеше друга дейност — финансово възраждане. Пустеещите парцели се застрояваха и инвеститори от всякаква раса и народност трескаво влагаха пари в Харлем, за да извлекат максимална полза от този нов пазар на недвижима собственост.

Това обаче беше вестникарска информация, официални сведения. Те не помагаха на Райм да проумее защо един професионален убиец е набелязал ученичка от този квартал. Търсенето на Извършител 109 бе сериозно затруднено от тази неосведоменост. Райм даде команда на телефона и продиктува номер. Компютърната програма послушно се свърза с градската централа на ФБР.

— Делрей на телефона.

— Фред, Линкълн е. Пак ми трябва помощ.

— Приятелят ми във Вашингтон помогна ли ти?

— Да, разбира се. В Мериленд също.

— Радвам се. Задръж за малко. Чакай да изгоня един гостенин.

Райм на няколко пъти беше влизал в кабинета на Делрей. „Бърлогата“ на високия, строен чернокож бе пълна с художествена литература и езотерични книги, а също с гардероби с различни дрехи за работа под прикритие, макар че напоследък не ги използваше често. По ирония, характерните за ФБР строги костюми, бели ризи и елегантни вратовръзки също събираха прах на закачалките. Обичайното облекло на Делрей бе, меко казано, странно. Предпочиташе анцузи и спортни якета, а любимите му цветове за костюмите бяха зелено, синьо и жълто. Добре поне, че не носеше шапки, иначе съвсем щеше да прилича на сутеньор от стар филм.

Агентът отново се обади и Райм попита:

— Нещо ново за бомбените заплахи?

— Тази сутрин пак получихме анонимен сигнал, за израелското консулство. Също като миналата седмица. Информаторите ми не знаят нищо. Гадна работа. Както и да е, ти какво си забъркал?

— Следите водят към Харлем. Познаваш ли квартала?

— Мотая се там от време на време, но не съм специалист. Аз съм от БК.

— БК?

— Бруклин, възникнал като село Бреукелен, основано през седемнайсети век от Холандската западноиндийска компания. Първото официално селище на територията на щата Ню Йорк, ако се интересуваш. Родно място на Уолт Уитман. Но ти не си падаш по такива подробности.

— Можеш ли да излезеш да се пошматкаш по улиците?

— Ще те вместя в програмата, но не обещавам, че ще помогна много.

— Е, Фред, ти поне имаш едно предимство пред мен. Няма да биеш на очи.

— Да, да, не съм закотвен в яркочервена инвалидна количка.

— Значи две предимства — уточни Райм, който не излизаше много и беше блед като русокосия новобранец Пуласки.

Пристигнаха писмата на Чарлз Сингълтън.

Не бяха съхранявани добре и хартията бе пожълтяла и крехка. Мел Купър внимателно ги постави между листа прозрачно фолио.

Селито се приближи до техника.

— Я да видим какво има тук.

Купър нагласи първото писмо на скенера и натисна копчето. Текстът се появи на няколкото компютърни монитора из стаята.

Скъпа Вайълет,

Имам малко време да ти напиша няколко думи в тази топла и спокойна неделна утрин. Полкът ни, 31-ви нюйоркски, се промени толкова много, откакто бяхме необучени новобранци в казармите на Хартс Айлънд. В момента преследваме самия генерал Робърт Е. Лий, чиито войски отстъпват след поражението си край Питърсбърг, Вирджиния, на 2 април.