Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Сега сме изправени срещу трийсет хилядната му армия в сърцето на Конфедерацията и на нашия полк се падна да държи западния фланг, когато той се опита да се измъкне. Не му се удаде, защото генерал Грант и генерал Шърман го спряха с превъзхождащи го по численост части.

В момента сме в затишие пред буря. Разквартирувани сме в едно стопанство. Около нас стоят боси роби с памучни ризи и ни наблюдават. Някои не продумват и ни гледат безизразно. Други шумно изразяват радостта си.

Наскоро командирът ни посети, слезе от коня си и ни изложи бойния план за деня. След това цитира думите на г-н Фредерик Дъглас, които запомних наизуст. Ето ги: „Дайте на черния човек да се окичи с буквите «САЩ», в униформа с нашия орел на копчетата, мускет на рамото и патрони в джоба и нищо на света не би могло да му отнеме правото да се нарече гражданин на Съединените американски щати.“

Отдаде ни чест и заяви, че за него е привилегия да служи с нас в тази благословена от Бога война за обединяване на нацията.

Думите му бяха посрещнати с такова „Ура“, каквото никога не бях чувал.

Скъпа моя, вече чувам барабани в далечината и оръдейни гърмежи. Започва нова битка. Ако това са последните думи, които имам възможност да ти изпратя от тази страна на реката Йордан, знай, че обичта ми към теб и сина ни е толкова голяма, че не може да се изрази с думи. Грижи се за фермата, продължавай да твърдиш, че сме само управители на имението, не собственици, и отпращай всички кандидати за купувачи. Искам земята да остане за сина ни и неговите наследници; в занаятите и търговията има подеми и спадове, финансовите пазари са несигурни, но земята е дар Божи — някой ден нашата ферма ще ни спечели уважение в очите на онези, които не ни зачитат. Тя ще е спасението на нашите деца и децата на техните деца. Сега, мила моя, нарамвам пушката и с Божията помощ продължавам да се боря за запазването на свободата и свещената ни страна.

Твой любящ Чарлз.

9 април 1865, Апоматокс, Вирджиния

— Ух, напечена ситуация — измърмори Сакс.

— Не чак толкова — намеси се Том.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, не се е наложило да се сражават.

— Как така?

— На 9 април Конфедерацията капитулира.

— Не сме на урок по история — смъмри ги Райм. — Искам да прочета за тази тайна.

— В това писмо е — обяви Купър и смени листа на скенера.

Мила Вайълет,

Много ми липсваш, малкият Джошуа също. Новината, че сестра ти е понесла добре раждането на племенника ни. Много ме зарадва и благодаря на Исус, че ти беше до нея в този тежък момент. Смятам, че е по-добре засега да останеш в Харисбърг. Времената са по-тежки и опасни, отколкото през войната.

Толкова много неща се случиха през месеца, докато те нямаше. Стигнах от обикновен земеделец и учител до сегашното положение. Замесих се в трудни, опасни и, смея да кажа, жизненоважни за нашия народ дела.

Тази вечер пак се срещнах с колегите си в Галоус Хайтс, който е като обсадена крепост. Времето сякаш е спряло, постоянното лутане ме изтощава. Дните ми преминават в тичане насам-натам под прикритието на мрака, в криене от онези, които могат да ни навредят, защото те са много — и не само бивши бунтовници; много северняци също са против каузата ни. Получавам много заплахи, някои — само намеци, други — съвсем открито. Рано тази сутрин се събудих от нов кошмар. Не си спомням какво смути съня ми, но след като се сепнах, повече не можах да мигна. Лежах буден до заранта и не спирах да мисля за тази ужасна тайна. Толкова искам да я споделя с някого, но знам, че не мога. Последствията от разгласяването ѝ ще са трагични.

Прости ми за мрачното настроение. Ти и синът ни ужасно ми липсвате и много ме е страх. Утре може би ще видя искрица надежда. Моля се на Бога да стане.

Твой любящ Чарлз.

3 май 1867.

— Аха — измърмори Райм, — наистина споменава за някаква тайна. Но каква? Може би е свързано с тези срещи в Галоус Хайтс. „Заради нашия народ“. Граждански права или политика. Споменава го и в първото писмо… Какво, по дяволите, е Галоус Хайтс 3 3 Gallow — бесилка, англ., б.пр. ?

Погледът му се спря върху картата с обесения, висящ на единия си крак.

— Сега ще проверя — рече Купър и се включи в Интернет; след малко обяви: — През деветнайсети век е бил квартал на Манхатън, в Горен Уестсайд, някъде около „Блумингдейл роуд“ и Осемнайсета улица. „Блумингдейл“ бил прекръстен на „Булеварда“, а после — на „Бродуей“. — Вдигна вежди. — Съвсем наблизо е.