Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Можеш да успееш, в бизнеса. Забрави ли? Аз ще стана бедна професорка и ще ям консерви и сандвичи, а ти ще си развъртяната бизнесдама. Какво стана с магазина? С телевизионното ти предаване? С клуба?

Киш поклати глава, плитките ѝ се залюляха.

— Мамка му, момиче, това са празни мечти. От мен нищо няма да излезе. Най-много да сервирам в някоя закусвалня. Или да правя плитки и кичури докато излязат от мода. А това, ако ме питаш, ще стане след няколко месеца.

Джинива се усмихна вяло:

— Винаги си казвала, че афро-прическите пак ще се върнат.

Киш също се засмя:

— Заклевам се. Ама за тях, стига да имаш спрей, не ти трябва майсторка като мен. — Тя завъртя два от изрусените си кичури около единия си пръст и усмивката ѝ помръкна. — Сама ще свърша като стара чанта. Единственият ми шанс е да си гепя мъж.

— Стига си приказвала глупости, момиче! Кевин ли ти сервира тая помия? Никога не си била толкова сдухана.

— Той се грижи за мен. Търси си работа. Обеща да ми помага за бебето. Той е друга работа. Не е като келешите, с които се влачи.

— Напротив, същият е. Не можеш да се откажеш, Киш. Недей! Поне завърши училище. Ако наистина искаш бебе, добре, но не напускай училище. Можеш…

— Не ме поучавай като майка, момиче — сопна се Киш. — Знам какво върша.

Очите ѝ гневно проблеснаха. Джинива се стъписа, защото същата ярост се бе изписала на лицето на Киш, когато я защитаваше от бандитките от „Делано“ и „Сейнт Никълъс“ на улицата.

„Хванете я, смачкайте кучката, смачкайте ѝ фасона…“

— Това е, момиче — прошепна Лакиша. — Той ми забрани да се виждаме.

— Не можеш…

— Кевин каза, че си го прецакала в училище.

— Прецакала ли съм го? — Джинива се изсмя. — Искаше да му подсказвам на контролното.

— Казах му, че не може така, че сме много гъсти и така нататък, ама не искаше да чуе. Забрани да се виждаме.

— Значи избираш него, така ли?

— Няма как. — Дебеланката сведе очи. — Не мога да задържа подаръка ти. Дръж.

Киш пусна огърлицата в ръцете на Джинива и се дръпна като опарена. Украшението падна в калта.

— Недей, Киш. Моля те!

Джинива понечи да хване приятелката си за ръката, но загреба само въздух.

Две седмици след срещата в Санфордската банка Линкълн Райм разговаряше по телефона с младия полицай Рей Пуласки, който бе в отпуск по болест, но след около месец щеше да се върне на работа. Възвръщаше паметта си и щеше да им помогне за делото срещу Томсън Бойд.

— Значи ще ходите на парти за Халоуин, а? — попита Пуласки; след кратка пауза добави: — Или нещо такова?

Сякаш се опасяваше да не би предишните му думи да се разтълкуват като намек, че паралитиците не могат да ходят на празненства.

Райм побърза да разсее притесненията му:

— Да, и ще се маскирам като Глен Кънингам 5 5 Известен лекоатлет, рекордьор — Б.пр. .

Сакс едва сдържа смеха си.

— Така ли? — попита новобранецът. — Кой е той?

— Ами проверете, полицай.

— Слушам, сър.

Райм затвори и погледна таблицата с уликите, над която бе закачена дванайсетата карта от колодата за таро, обесеният.

На вратата се позвъни.

Сигурно беше Лон Селито. Дебелакът скоро трябваше да се върне от сесия при психотерапевта си. Бе престанал да търка бузата си и да стреля с револвера като каубой от Дивия Запад — за този инцидент още никой не му беше обяснил. Райм се опита да измъкне информация от Сакс, но тя мълчеше като риба.

Посетителят не беше омачканият детектив.

Райм погледна към вратата. Джинива Сетъл влезе, превита под тежестта на ученическата си чанта.

— Добре дошла — поздрави я той.

Сакс също я поздрави и свали предпазните си очила, с които работеше, докато описваше няколко кръвни проби от едно убийство тази сутрин.

Уесли Гоудс бе подготвил документите за иска срещу Санфордската банка и се беше обадил, че още в понеделник Джинива може да очаква предложение за споразумение от Хенсън. В противен случай смяташе да подаде жалбата на следващия ден. (Според Гоудс банката нямаше да се размине само с „десет минути в новините“.)

Райм изпитателно огледа момичето. Времето бе необичайно топло, затова тя беше сменила развлечения анцуг с дънки и фланелка без ръкави с надпис „Отгатнѝ!“ с блестящи букви. Беше наддала малко и косата ѝ бе пораснала. Дори носеше лек грим (Райм се чудеше какво ли имаше в чантичката, която Том ѝ пъхна тайничко в ръцете преди няколко дни). Изглеждаше добре.

Джинива вече имаше опора в живота. Алонсо Джаксън бе изписан от болницата и сега беше на физиотерапия. Благодарение на Селито го прехвърлиха към нюйоркския инспекторат за условно освобождаване. Джинива живееше в апартаментчето му в Харлем, което не се оказа толкова лошо, както очакваше. (Беше го споделила не пред друг, а пред Том, който се превърна в нещо като майка за нея и често я канеше в къщата, за да ѝ дава уроци по готварство, да гледат телевизия или да обсъждат книги и политиката — теми, които ни най-малко не интересуваха Райм.) Щом можеше да си позволи по-голямо жилище, баща ѝ смяташе да вземе и леля Лили при тях.