Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Чарлз не се ли е опитал да докаже невинността си? — попита Хенсън. — Не е ли казал истината?

— Бивш роб срещу политическата машина от „Тамани хол“ — изсумтя Райм. — Как би могъл да успее? Освен това той е убил човека в кръчмата.

— Значи е убиец — побърза да отбележи Коул.

— Разбира се, че не — сопна се Райм. — Този „уинскински“ му е трябвал жив, за да докаже невинността му. Убил го е при самоотбрана. Чарлз обаче не е имал друг избор, освен да скрие трупа и да прикрие следите си. Ако научели, щели да го обесят.

Хенсън поклати глава:

— Едно нещо само не мога да разбера. Какво значение има стореното от Хайрам Санфорд за Уилям Ашбъри? Наистина, това малко уронва престижа на банката; основателят ѝ да заграби имота на бивш роб. Но най-много да му отделят десетина минути в новините. Нищо фатално. Не си струва да убиеш човек за това.

— Да. — Райм кимна. — Основателен въпрос… Проведох малко проучване. Ашбъри е ръководил сделките ви с недвижими имоти, нали?

— Да.

— И ако стане голям провал, би загубил работата и голяма част от богатството си, нали?

— Вероятно. Но защо да има провал? Това е най-доходният ни отдел.

Райм кимна към Гоудс:

— Ваш ред е.

Адвокатът хвърли бърз поглед към събеседниците си от другата страна на масата. Той просто не можеше да гледа хората в очите. Не беше обяснил намеренията си дори пред Райм. Каза само:

— Искаме да ви уведомим ви, че госпожица Сетъл смята да подаде иск срещу банката ви за компенсиране на всички щети.

Хенсън се намръщи и погледна Коул, който заговори:

— Съдейки от фактите, които ми изнесохте, евентуален иск за емоционална вреда, не би имал голям успех. Вижте господин Ашбъри е действал на своя глава, не като служител на банката. Ние не отговаряме за действията му. — Снизходително кимна към другия адвокат. — Сигурен съм, че уважаемият ми колега ще го потвърди.

Хенсън бързо добави, като гледаше Джинива:

— Но искрено съжаляваме за онова, което сте преживели. — Стела Търнър кимна. — Ще ви се реваншираме. Ще се убедите, че сме доста щедри.

— В известни граници — уточни адвокатът.

Райм изпитателно се вгледа в председателя на банката. Грегъри Хенсън изглеждаше мил човек. Добросърдечен, симпатичен. Вероятно наследствен бизнесмен — от онези, които имат талант, ръководят голяма компания, съвестно вършат работата си, остават до късно в кантората, летят с бизнес класа, за да пестят фирмени пари, помнят рождените дни на служителите си.

На криминалиста не му се искаше да го разочарова.

Уесли Гоудс обаче явно нямаше такива угризения:

— Господин Хенсън, не говоря за емоционалните щети, причинени от служителя ви, който се опита да убие госпожица Сетъл. Става дума за финансовите щети, нанесени ѝ като наследница на Чарлз Сингълтън…

— Ама чакайте… — прошепна директорът и опита да се засмее.

— … равняващи се на всички приходи, които банката ви е реализирала от имота, считано от деня на заграбването. — Гоудс погледна едно листче. — А именно 4 август 1868 година. Парите ще бъдат включени в тръстов фонд в полза на наследниците на господин Сингълтън и ще бъдат разпределени от съда. Още не сме изчислили пълната сума. — Най-накрая Гоудс погледна Хенсън в очите. — Но по груби изчисления става дума за около деветстотин и седемдесет милиона долара.

— Ето за това Уилям Ашбъри е бил готов да убие — обясни Райм. — За да запази в тайна кражбата на имота на Чарлз Сингълтън. Ако някой открие истината и наследниците предявят иск, това би могло да доведе до края на отдела ви за недвижима собственост и дори до фалит на цялата банка.

— Ама… чакайте сега, това е абсурдно — запелтечи Коул.

Двамата адвокати бяха еднакво високи и хилави, макар че Коул бе с по-добър тен. Райм се съмняваше, че Уесли Гоудс се застоява много по тенискортове и игрища за голф.

— Огледайте се. Земята е застроена. Всеки квадратен сантиметър.

— Нямаме претенции за постройките — отвърна Гоудс, сякаш се подразбираше. — Искаме само земята и всички приходи, които са реализирани на нейна база.

— За сто и четирийсет години?

— Не е наша вината, че тогава Санфорд е ограбил Чарлз.

— По-голямата част от земята е продадена — изтъкна Хенсън. — Банката притежава само два блока и тази къща.

— Ще проследим, разбира се, и печалбите от тези незаконни продажби.

— Повечето сделки са извършени преди над сто години.

— Ваш проблем — измърмори Гоудс, загледан в масата.