Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Криминалистът обясни, че за да прикрие истинския си мотив, Ашбъри се е постарал да насочи полицията по различни фалшиви следи. Първоначално убийството трябвало да се представи като опит за изнасилване. Този лъжлив мотив обаче веднага бил отхвърлен, затова убийците се опитали да заблудят детективите, че престъплението е свързано с планиране на терористична атака, на поето Джинива е станала неволен свидетел.

— Имаше обаче някои несъответствия — обясни Райм. — Смъртта на терориста би трябвало да сложи край на опитите за убийство. Съучастничката на Бойд обаче пак се опита. Нещо не беше наред. Издирихме престъпника, изработил бомбата от апартамента на Бойд, подпалвача от Ню Джърси. ФБР го арестува. Откриха у него банкноти, свързващи го с тайната квартира на убиеца. Това го прави съучастник в убийството и го принуди да търси споразумение. Той ни каза за Ашбъри…

— Терористичната връзка — намеси се адвокатът на банката и мрачно се изсмя. — Бил и терористи, не мога да повярвам…

— Сега ще стигнем дотам — успокои го Райм.

Обясни, че показанията на бомбаджията не са били достатъчен повод за арестуването на Ашбъри. Затова Райм и Селито решили да му заложат клопка. Оставили в училището на Джинива свой човек, който се представял за заместник-директор. Бил инструктиран да казва на всеки, който се интересува от Джинива, че тя е при професора в Колумбийския университет. Самият преподавател с готовност им позволил да използват не само името, а и кабинета му. Фред Делрей и Джонет Монро, работеща под прикритие като ученичка в гимназията, изиграли ролите на преподавателя и момичето. Полицията набързо подготвила фалшиви снимки на Делрей с президента и кмета Джулиани, за да заблудят Ашбъри, че той е професорът.

Райм описа с подробности опита за убийство в кабинета на Матърс.

— Накрая заловихме главният престъпник. — Криминалистът поклати глава. — Трябваше да се досетя, че има връзка с някоя банка. Така е имал възможност да тегли незабелязано големи суми. Но… — кимна към адвоката — какво, по дяволите, го е подтикнало към това престъпление? Както сам казахте, при вас не се обучават много терористи.

Никой не се засмя.

„Банкери, адвокати… — разочарова се Райм. — Нямат чувство за хумор.“

— И така, отново прегледах уликите и забелязах нещо необяснимо. Не бяхме открили радиопредавател за взривяване на бомбата. Би трябвало да е в микробуса, но нямаше такъв. Защо? Логичното обяснение бе, че самовзривяването на арабина е било инсценирано от Бойд и съучастничката му, за да отвлекат вниманието ни от истинския мотив за убийството на Джинива.

— Добре — намеси се Хенсън. — Стигнахме до истинския мотив. Какъв е той?

— Доста време ми беше нужно, за да се досетя. Отначало си помислих, че Джинива е станала свидетел на незаконно изгонване на наематели, докато е чистила стари сгради от надписи. Оказа се обаче, че не е работила на обекти, собственост на Санфордската банка. Какъв е изводът? Мотивът е там, откъдето бяхме започнали.

Райм обясни за стария брой на „Илюстрован седмичник за цветнокожи“, който Бойд бе откраднал.

— Ашбъри вероятно се е натъкнал на списанието при пренасянето на архивите ви миналия месец. Попада на нещо много обезпокоително, което би могло да застраши бъдещето му. Налага се да унищожи всички екземпляри от този брой. В рамките на няколко седмици успява да открие повечето, във Филаделфия и Ню Хавън например. Открива обаче, че в района е останал още един екземпляр. Библиотекарят в Музея за афро-американска история му съобщава, че някакво момиче също се интересува от списанието. Ашбъри решава да унищожи статията и да убие Джинива и библиотекаря, за да няма свидетели.

— Все още не мога да разбера защо? — раздразнено натърти адвокатът.

Райм обясни последната част от загадката. Разказа за фермата, която Чарлз Сингълтън получил от бившия си господар и за скалъпените обвинения в кражба от фонда за обучение на бивши роби; за тайната.

— Тя е причината за скалъпения процес срещу Чарлз. И за опита за убийство на Джинива.

— Каква е тази тайна? — поинтересува се Стела.

— Да, тайната. Накрая я разкрих. Спомних си нещо, което ми каза бащата на Джинива: че Чарлз преподавал в училище за чернокожи близо до дома си и продавал сайдер на работници от близките корабни работилници. — Райм поклати глава. — Тогава си направих прибързаното заключение, че фермата е била някъде в щата Ню Йорк… В това има известна истина, само че тя не е била във вътрешността на щата, както предполагах отначало.