Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Така ли? А къде? — попита Хенсън.

— Лесно можете да се досетите, ако имате предвид, че до края на деветнайсети век в града е имало действащи земеделски стопанства.

— Искате да кажете, че фермата е била в Манхатън? — изненада се Стела.

— Не просто в Манхатън — заяви Райм и направи малка пауза за драматизъм. — Била е тук, под тази сграда.

— Намерихме карта на Галоус Хайтс, на която се виждат три или четири големи гористи имения. Едно от тях се е намирало на мястото на тази и близките сгради. Отсреща е имало училище за чернокожи. Възможно ли е Чарлз да е преподавал там? А брега на Хъдсън… — Райм погледна през прозореца — … точно там, на Осемдесет и първа улица е имало корабостроителница и пристанище. Дали тези работници са купували сайдера на Чарлз? Той ли е бил собственик на тези имоти? Имаше само един начин да разберем. Том провери в манхатънския кадастър и откри документа за прехвърляне на собствеността от господаря на Чарлз. Да, това е била фермата. Така всичко си идва на мястото. Споменатите срещи в Галоус Хайтс с изтъкнати политици и борци за граждански права. Срещали са се в къщата на Чарлз. Това е била тайната му: че е собственик на петдесет декара първокачествена земя в Манхатън.

— Защо тайна? — недоумяваше Хенсън.

— Не смеел да каже на никого, че е собственик. Искал, разбира се. Затова се е терзаел. Гордеел се, че притежава голям имот в града. Смятал, че може да служи за пример на всички бивши роби. Да им покаже, че могат да си спечелят уважение, като пълноценни граждани. Че могат да притежават земя, да я обработват, да бъдат пълноправни членове на обществото. Станал свидетел обаче на военни бунтове, линчуване на чернокожи, палежи. Затова със съпругата си се представяли само за управители на фермата. Опасявал се е някой да не разбере, че имението е на бивш роб, защото ще го унищожи. Или по-скоро, че ще му го открадне.

— Както е станало — вметна Джинива.

— Чарлз бил осъден и цялото му имущество, включително фермата, било конфискувано и продадено… Доста удобно: да натопиш някого и да откраднеш собствеността му. Само че къде са доказателствата? Разследване отпреди сто и четирийсет години, на това му викам „замразен случай“… Да вземем сейфовете „Екстър стронгбоу“, какъвто се твърди, че Чарлз е разбил във фондацията за бившите роби. Били английско производство, затова се обадих на един колега в „Скотланд ярд“. Оказва се, че е невъзможно сейф „Екстър“ от деветнайсети век да се разбие само с чука и длетото, които са намерени на местопрестъплението. Дори с парна бормашина от онова време са нужни два-три часа… а в статията се твърди, че Чарлз е извършил кражбата за двайсет минути.

От самосебе си се налага изводът, че друг е извършил грабежа, подхвърлил е инструментите на Чарлз и е подкупил свидетеля да излъже. Според мен истинският крадец е онзи, чийто скелет намерихме под развалините на кръчмата „Потърс Фийлд“.

Райм обясни за надписа „уинскински“ върху пръстена на мъжа — че това е било титла в корумпираната политическа машина на „Тамани хол“.

— Бил е от хората на Туийд „Боса“. Уилям Симс, детективът, арестувал Чарлз, също е бил замесен. По-късно е съден за фалшифициране на веществени доказателства. Симс, този „уинскински“, съдията и прокурорът скалъпват процеса срещу Чарлз. Парите от грабежа, които не са намерени, остават за тях.

Така, установихме, че Чарлз е притежавал голям имот в Галоус Хайтс и е бил осъден по скалъпени обвинения. — Райм вдигна вежди. — Един въпрос се налага от само себе си. Някой досеща ли се?

Всички мълчаха.

— Елементарно. Кой, по дяволите, е истинският крадец? Кой е ограбил Чарлз? И така, предвид, че мотивът е да се заграби земята, достатъчно бе да потърся кой е купил имота.

— Кой? — попита Хенсън, обезпокоен, но явно запленен от историческата интрига.

Асистентката му изглади полата си и предположи:

— Туийд „Боса“?

— Не. Един негов колега. Редовен клиент на „Потърс Фийлд“, където си пиел бирата с други тъмни субекти от онова време: Джим Фриск, Джей Гоулд, детектив Симс. — Райм победоносно изгледа събеседниците си. — Самият Хайрам Санфорд.

Жената примигна. След малко промълви:

— Основателят на нашата банка?

— Самият той.

— Това е смешно — възкликна Коул, адвокатът. — Как е възможно? Той е бил стълб на нюйоркското общество.

— Ами Уилям Ашбъри? — саркастично попита криминалистът. — Светът не се е променил. Извършвал е много финансови спекулации; в едно писмо на Чарлз се споменава за „сапунените мехури“ на Уолстрийт. Железниците са били Интернет на деветнайсети век. Акциите им рязко покачили стойността си, след което катастрофално спаднали. Може би Санфорд е изгубил състоянието си по този начин и Туийд се е съгласил да му помогне. Типично за Боса обаче, той искал да свърши работата с чужди пари. Двамата скалъпили процеса срещу Чарлз и на подготвен търг Санфорд купил имението за нищожна сума. Съборил старата къща и построил тази, в която се намираме в момента. — Кимна към прозореца. — Той и наследниците му малко по малко разпродали земята.