Джефри Дивър - Дванайсетата карта

> бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;

> обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;

> в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;

> посещавал събрания в Галоус Хайтс;

— замесен в някаква рискована дейност?

> работил с Фредерик Дъглас за приемането на Четиринайсетата поправка на конституцията;

> престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:

— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.

> кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война;

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва;

— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.

Петдесет и четири годишният бизнесмен, облечен със скъп костюм, седеше в единия от двата си кабинета в Манхатън и се двоумеше.

Да или не?

Въпросът беше важен, буквално на живот и смърт.

Стройният, стегнат Уилям Ашбъри Младши се облегна назад и се загледа към Ню Джърси на хоризонта. Този кабинет не беше елегантен и стилен като онзи в долен Манхатън, но му бе любим. Просторното помещение се намираше в историческата къща на Санфорд в Горен Уестсайд и беше собственост на банката, в която той заемаше висок пост.

Да? Или не?

Ашбъри бе финансист и предприемач от старата школа, затова не се беше прехласнал по Интернет и не се изненада, когато това ново чудо се обърна срещу създателите си. Само утешаваше клиентите, които не се бяха вслушали в съвета му. Благодарение на това, че не се поддаде на модата, и на солидните капиталовложения в стабилни компании и недвижимо имущество в Ню Йорк той и Санфорд ската банка натрупаха добро състояние.

Старата школа — да, но само до известна степен. Той водеше живот, какъвто подобава на банкер с доходи от един милион годишно, имаше няколко къщи, членуваше в реномирани клубове, бе осигурил най-доброто образование на красивите си дъщери и заедно с жена си участваше в много благотворителни мероприятия. Частният самолет за честите му пътувания в чужбина бе задължителна екстра.

Ашбъри обаче не беше типичен милионер. Дълбоко в себе си той оставаше същото жилаво хлапе от Южна Филаделфия, чийто баща се спукваше от бачкане във фабриката, а дядо му въртеше далавери и изпълняваше мокри поръчки за Анджело Бруно „Хрисимия дон“, а по-късно за Фил Теста „Пилето“. Ашбъри също се бе замесил с подземния свят, изкарваше пари с груба сила и хитрост и беше сторил неща, които биха могли да го преследват до края на живота му, ако не бяха погребани дълбоко в миналото. Рано осъзна, че като бияч и рекетьор по улиците на Филаделфия цял живот ще получава само огризки и най-вероятно ще завърши зад решетките. За горе-долу същата работа в света на бизнеса в Манхатън можеше да стане дяволски богат и да си спечели добри позиции за престижен пост в Олбани или Вашингтон. Можеше да се пробва за стола на Франк Ризо. Защо не?

Така завърши право, получи лиценз за брокер на недвижими имоти и накрая постъпи в Санфордската банка — първо като касиер, но бързо се издигна в йерархията. Парите наистина потекоха, отначало бавно, после — като буйна река. Той бързо се издигна до директор на най-печелившия отдел на банката — за недвижими имоти — и безскрупулно отстрани конкуренцията — вътрешна и външна. След това се добра до поста директор на Санфордската фондация — благотворителната организация на банката, която се оказа най-добрият начин да си създаде добри политически контакти.