Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Ашбъри пак погледна към Ню Джърси и замислено потърка бедрото си, стегнато от редовна игра на тенис, голф и ветроходство. Да или не?

Живот и смърт…

Бил Ашбъри не беше прекъснал връзките си с подземния свят на Филаделфия. Оттам познаваше хора като Томсън Бойд.

Бе научил името на убиеца от един подпалвач, който преди няколко години допусна голямата грешка да опожари един от търговските имоти на Ашбъри и беше заловен. След като осъзна, че трябва да убие Джинива Сетъл, банкерът нае частен детектив да открие освободения условно подпалвач и му плати 20 000 долара, за да го свърже с професионален убиец. Негодникът препоръча Бойд. Ашбъри се впечатли. Бойд беше откачен, но по някакъв възвишен, старомоден южнофиладелфийски начин. Когато те погледнеше, тръпки те побиваха, защото бе толкова спокоен, безчувствен. В очите му не проблясваше нито искрица емоция, нито веднъж не се изпускаше да изпсува. Банкерът обясни какво иска и се договориха за цената — четвърт милион долара (Бойд дори не се пазари; изглеждаше по-заинтересуван — но не и въодушевен — от убийството на тийнейджърка. Такова не беше извършвал досега).

Отначало всичко вървеше добре, момичето щеше да умре и проблемите на Ашбъри да се решат веднъж завинаги.

Неочаквано се случи непоправимото: Бойд и съучастничката му, Фрейзър, бяха арестувани.

Затова бе тази вътрешна дилема: да или не… Дали лично да убие Джинива Сетъл?

Както преди всяко ново начинание, той прецени риска.

Макар да беше откачен, Бойд бе хитър и не се спираше пред нищо. Разбираше от занаята си, знаеше как протича едно разследване и как да насочи полицията по грешна следа. Бе измислил няколко лъжливи мотива, за да заблуди ченгетата. Първо, опита за изнасилване, което не свърши работа. След това — нещо по-изпипано. Пося семена, които в наши дни със сигурност трябваше да пуснат корени: терористичната връзка. Със съучастничката си намериха някакъв нещастен арабин, снабдяващ с храна уличните търговци и ресторантчетата около бижутерийната борса, до сградата, където трябваше да бъде убита Джинива Сетъл. Откриха ресторанта, в който работеше, и му направиха засада. Бойд подхвърли улики, които да заблудят полицията, че нещастникът планира бомбен атентат и иска да убие Джинива, защото е видяла микробуса му.

Убиецът си даде труда да вземе няколко листа от боклука зад борсата. На един начерта схема на квартала, на друг написа лъжлива бележка на развален английски (използва една електронна страница за арабския език). Бойд смяташе да остави бележките близо до мястото на престъплението, но се получи по-добре, защото полицията го хвана, преди да подхвърли уликите. Това придаде по-голяма достоверност на терористичната следа. Използваха остатъци от арабска храна и от улични телефони подадоха във ФБР фалшиви сигнали за бомбена заплаха.

Това щеше да е достатъчно. Неочаквано обаче проклетата червенокоса полицайка цъфна във фондацията и се разрови из архивите! Ашбъри още си спомняше с каква мъка запази хладнокръвие, за да разговаря непринудено с полицайката. Мобилизира цялата си воля, за да не слезе в мазето да я попита какво търси. Това би събудило подозрения. След като тя си тръгна, Ашбъри прегледа материалите, които я интересуваха, и не намери нищо обезпокоително.

При все това идването ѝ във фондацията и фактът, че искаше да прегледа някои материали, показваха, че полицията не се е хванала съвсем на терористичния мотив. Ашбъри веднага телефонира на Бойд и го накара да нагласи нещо по-убедително. Убиецът поръча бомба от подпалвача, който ги беше запознал. Сложи я в микробуса заедно с фалшиво писмо до „Таймс“ с някакви антиционистки глупости. Бойд бе арестуван, но съучастничката му — негърка от Харлем — взриви бомбата и полицията най-после се хвана на въдицата: тероризъм.

След смъртта на арабина свалиха охраната от момичето.

Това даде възможност на Алина Фрейзър да свърши работата.

Ченгетата обаче пак се оказаха по-хитри и я заловиха.

Оставаше големият въпрос: дали полицията вече вярваше, че момичето е в безопасност, че поръчителят е мъртъв, а двамата убийци — заловени?

Ашбъри реши, че може би не са съвсем убедени, но бдителността им е притъпена.

И така, какъв беше рискът, ако решеше сам да изпълни задачата?

Минимален. Джинива Сетъл щеше да умре.

Трябваше му само удобна възможност. Бойд му беше съобщил, че се е преместила от апартамента в Западен Харлем. Единствената връзка оставаше училището.