Джефри Дивър - Дванайсетата карта

„Хванете я, смачкайте ѝ фасона, смачкайте кучката…“

Разплакана, Джинива се измъкна през разбитото стъкло, падна на земята, изправи се и побягна между мрачните порутени сгради.

Алина Фрейзър — която се представяше за психоложката Патриша Бартън — не беше хладнокръвна като партньора си. Томсън Бойд имаше ледено спокойствие. Нищо не можеше да го впечатли. Алина обаче беше емоционална личност. С гневни ругатни тя се прехвърли през тялото на бащата на Джинива, измъкна се през вратата и се заоглежда за момичето.

Беше бясна, че Бойд е в затвора и че момичето се измъкна.

Задъхваше се. Пак огледа пустата улица. Къде се е скрила малката кучка?

Мярна нещо сиво в далечината. Джинива бе пропълзяла под един очукан син контейнер, за да се скрие в строежа. Алина се затича натам. Беше дебела, но и доста яка и чевръста. В затвора човек или се размеква, или става твърд като камък. Тя беше от вторите.

В началото на деветдесетте Фрейзър бе водачка на банда момичета, които крадяха от минувачите около „Таймс скуеър“ и в Горен Уестсайд. Кой би се усъмнил в група тийнейджърки с пликове от шикозни бутици. Ненадейно изваждаха ножовете и богатите кучки се разделяха с мангизите и бижутата си. Няколко години лежа за непредумишлено убийство — можеха да я тикнат за повече, но прокурорът беше някакъв келеш и се прецака. След като я пуснаха, тя се върна в Ню Йорк. Запозна се с Бойд покрай гаджето си. Когато я покани на кафе, тя си помисли, че е от ония шантави бели, дето си падат по черни момичета, но се оказа съвсем друго. Той я погледна с безжизнените си очи и ѝ предложи да му помага в работата.

Работа ли? Отначало си помисли за наркотици, търговия с оръжие или крадени вещи.

Той обаче шепнешком ѝ обясни с какво се занимава.

Алина не повярва на ушите си.

Томсън ѝ обеща петдесет бона за една няколкодневна задачка.

Как да не приемеш?

За Джинива щяха да получат пет пъти по толкова. Освен това Бойд ѝ обеща допълнителни петдесет хиляди, ако сама убие момичето. Цената се оказа оправдана, защото това бе най-трудното от всички убийства, по които работеха заедно. След неуспешния опит в музея Бойд ѝ се обади за помощ, Фрейзър, която бе по-умната в екипа, предложи да се представи за училищна психоложка и си извади фалшива карта. Започна да звъни по училищата в Харлем, като искаше да говори с някой учител на Джинива Сетъл. Получаваше различни варианти на „съжалявам, нямаме такава ученичка“, докато от „Лангстън Хюс“ ѝ отговориха, че Джинива учи там. Фрейзър облече евтин костюм, окачи си фалшивата служебна карта и влезе в гимназията, сякаш бе у дома си.

Там научи за тайнствените родители на момичето, за апартамента на Сто и осемнайсета улица и (от детектив Бел и колегите му) за къщата в Западен Сентрал Парк и кой я охранява. С тази информация помагаше на Бойд да планира ударите.

Бе наблюдавала апартамента на момичето — докато стана твърде напечено. (Една патрулна кола я спря за проверка, но се оказа, че не търсят нея.)

Фрейзър убеди един пазач в гимназията да ѝ даде записите от системата за охрана и използва това като повод да влезе в дома на инвалида, където получи още информация за момичето. Странно, но точно човекът, когато застреля сега — бащата! — ѝ осигури възможността да изиска и занесе видеокасетата.

След това обаче заловиха Бойд (той през цялото време ѝ повтаряше колко способни са тези детективи) и ако искаше останалите 125 000 долара, Алина Фрейзър трябваше да довърши работата.

Задъхана, дебеланата спря на десетина метра от рампата, водеща към дъното на изкопа. Присви очи срещу ниското слънце на запад и се заоглежда за момичето. „Кучко, покажи се.“

Пак нещо помръдна. Джинива се беше отдалечила в другия край на строежа, криеше се зад машини и купчини строителни материали. Изчезна зад един варел.

Фрейзър се дръпна на сянка, за да вижда по-добре, прицели се и стреля. Куршумът издрънча във варела.

Стори ѝ се, че отзад се вдигна пръст. Дали улучи момичето?

Не, Джинива побягна покрай натрупани като стеничка тухли, камъни, тръби, Фрейзър пак стреля.

Момичето падна от другата страна на стеничката и изпищя. Нещо се вдигна във въздуха. Прах или пръст? Или кръв?

Дали улучи? Фрейзър стреляше добре — с гаджето си, контрабандист на оръжие в Нюарк, често се упражняваха да стрелят по плъхове в покрайнините на града. Мислеше, че е улучила. Трябваше да побърза, някой сигурно бе чул изстрелите. Много хора не биха им обърнали внимание, щяха да си помислят, че на строежа още има работници — но поне двама съвестни граждани щяха да се обадят в полицията.