Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Гледай. — Сапьорът вдигна парче месо с гумените си ръкавици и го подуши. — Вкусно.

Детективът се засмя нервно, стараеше се да не повърне.

— Агнешко.

— Агне…

— Микробусът е бил натоварен с храна. Извършвал е доставки. Имало е месо, фалафели и други подобни.

— Аха.

От това на детектива не му стана по-добре.

В този момент до тях със свистене на гуми спря червено „Камаро SS“, дяволска кола. Предната броня почти се допря до жълтата ограничителна лента. От автомобила слезе червенокоса красавица, огледа местопроизшествието и кимна на детектива:

— Привет.

Докато слагаше слушалките на радиостанцията си, тя подуши въздуха, като на няколко пъти вдиша дълбоко. Кимна и заговори на микрофона:

— Още не съм започнала огледа, Райм, но по миризмата личи, че е нашият човек.

В този момент високият, пооплешивял детектив си пое дълбоко въздух и каза:

— Извинете ме за момент.

Хукна към близкото кафене, като се молеше да стигне тоалетната навреме.

Придружена от детектив Бел, Джинива слезе в лабораторията на Райм. Баща ѝ също беше там и гледаше жално като гладно куче.

По дяволите. Тя извърна очи.

— Имам новини — обяви Райм. — Онзи, който е наел Бойд да те убие, е мъртъв.

— Мъртъв ли? Крадецът на бижута?

— Оказа се друго. Бяхме… аз бях на грешна следа. Мислехме, че иска да ограби бижутерийната борса. Оказа се, че е смятал да я взриви.

— Терористи?

Райм кимна към прозрачната папка в ръцете на Амелия Сакс. Съдържаше писмо до „Ню Йорк Таймс“. Пишеше, че взривяването на Бижутерийната борса е поредният удар на правоверните срещу ционистки Израел и неговите съюзници. Бележката до убиеца и картата на западна Петдесет и пета улица бяха на същата хартия.

— Кой е бил? — попита тя.

Опита се да си спомни дали е видяла микробус и арабин на улицата преди една седмица, но не можа.

— Нелегален емигрант от Саудитска Арабия — обясни детектив Селито. — Работил за едно ресторантче. Собствениците умряха от страх. Уплашиха се, че ги подозираме в съучастничество с „Ал-Кайда“… — изкиска се — … което не е изключено. Оказа се обаче, че са чисти. Живеят тук от доста време, дори имат двама синове в армията. Все пак преживяха доста голям шок.

Амелия разказа, че бомбаджията, Бани ад-Дахаб, не бил свързан с други терористи. Бившите му приятелки и колегите му не знаели да се е срещал с подозрителни лица, а джамията, която посещавал, водела умерена политика. Сакс претърсила апартамента му в Куинс и не открила улики, свързващи го с други престъпни групи. Все пак щели да проверят и записа от телефонните му разговори.

— Ще прегледаме още веднъж уликите — обяви Райм, — но сме почти сигурни, че е работил сам. Мислим, че вече си в безопасност.

Приближи се с количката до масата и погледна няколко парчета обгорял метал и пластмаса. Обърна се към Купър:

— Запиши го в таблицата, Мел. Взривното вещество е „Товекс“, има и парчета от приемника, обвивката и детонатора. Всичко е било в кутия, адресирана до бижутерийната борса.

— Защо е избухнало предварително? — попита бащата.

Райм обясни, че е много опасно да се използват дистанционно активируеми бомби в градски условия, защото има много радиосигнали — от детонатори при разрушаване на сгради, радиостанции и много други източници.

— Може да се е самоубил — добави Селито. — Примерно ако е чул, че Бойд е арестуван, а борсата се претърсва за взривове. Осъзнал е, че рано или късно ще го хванем…

Джинива се почувства неловко. Изведнъж хората около нея се превръщаха в непознати. Причината да бъдат заедно вече не съществуваше. Колкото до баща ѝ, той ѝ беше по-чужд и от полицаите. Искаше ѝ се да се върне в стаичката си в мазето при книгите и плановете си за бъдещето — за колежа, Англия, мечтите за Париж и Флоренция.

Амелия обаче я погледна изпитателно и попита:

— Какво смяташ да правиш сега?

Джинива погледна баща си. Какво щеше да стане? Бе намерила баща си, но той беше престъпник и дори нямаше право да бъде в града. Пак можеха да я пратят в сиропиталище.

Амелия погледна Линкълн Райм:

— Докато нещата не се изяснят, защо не се придържаме към досегашния план? Джинива може да остане тук известно време.

— Тук ли? — изненада се момичето.

— Баща ти ще се върне в Бъфало и ще се погрижи да уреди нещата там. Все още не знаят, че е тук.

„Изобщо не смятам да живея с него“ — помисли си Джинива, но замълча.

— Чудесна идея — възкликна Том. — Да, така ще направим — добави с глас, нетърпящ възражения. — Оставаш тук.