Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Сакс му намигна и започна огледа.

„Значи тази ще прави огледа“ — помисли си Томсън Бойд, докато гледаше как жената обикаля из залата, търси отпечатъци, улики и каквото друго се опитваха да намерят. Той не се опасяваше. Беше внимавал както винаги.

Стоеше на прозореца на шестия етаж на отсрещната сграда. След като момичето офейка, той заобиколи през две пресечки, влезе от задната страна на тази постройка и се качи в коридора, от който наблюдаваше сега.

Преди няколко минути имаше втора възможност да убие момичето; тя бе излязла на улицата за момент и разговаряше с ченгетата, но бяха твърде много, за да я застреля и да се измъкне. Все пак Томсън успя да я снима с фотоапарата на мобилния си телефон, преди двете с приятелката ѝ да се качат в една полицейска кола и да отпътуват. Но убиецът имаше още работа тук, затова зае това наблюдателно място.

От затвора Томсън знаеше много за полицаите. Лесно забелязваше мързеливите, страхливците, глупаците и наивниците. Също така разпознаваше талантливите, умните, опасните.

Като жената, която наблюдаваше сега.

Докато слагаше капки в постоянно възпалените си очи, Томсън се замисли за нея. Тя извършваше огледа абсолютно съсредоточено, дори с благоговение, със същия поглед като майка му, когато отиваше на църква.

Изгуби се от погледа му, но Томсън продължи да взира през прозореца, като тихо си подсвиркваше. Жената в бяло пак се появи. Не му убягна с каква точност работеше, как стъпваше, колко внимателно докосваше всичко, за да не повреди уликите. Друг мъж би се възхитил от красотата ѝ, от фигурата ѝ; въпреки гащеризона той можеше да си представи тялото ѝ. Тези мисли обаче, както обикновено, му бяха твърде далечни. Все пак му се струваше, че получава някакво смътно удоволствие, докато я наблюдава.

Спомни си нещо… Намръщи се и я загледа как обикаля напред-назад… Да, това беше. Движението ѝ му напомняше за гърмящите змии, които баща му показваше, когато ловуваха заедно или просто се разхождаха в околностите на Амарильо, Тексас.

„Виж ги, сине. Гледай. Красавици. Само не се приближавай. Убиват с целувка.“

Той се облегна на стената. Жената в бяло бавно сновеше из залата, напред-назад, напред-назад…

— Какво е положението, Сакс?

— Добре е — отвърна тя по радиостанцията.

Току-що бе завършила огледа по метода на мрежата: обхождане на местопрестъплението отначало в едно направление, след това — повторно, но в перпендикулярна посока. Това включваше, разбира се, и вертикално оглеждане, на стените и тавана. Нито сантиметър не биваше да остане скрит от погледа на криминалиста. Имаше няколко начина за извършване на оглед, но Райм предпочиташе този.

— Какво означава „добре“? — жлъчно попита той; Райм мразеше общите оценки, наричаше ги „меки“.

— Забравил си е плика.

Тъй като използваха радиовръзка, за да осигурят задочното присъствие на Райм при огледа, те спазваха някои правила за водене на разговорите, като например да завършват всяко изречение с „край“.

— Виж ти. Да не си е забравил и портфейла с личната карта? Какво има в този плик?

— Малко е странно, Райм. Има обичайните за изнасилвач тиксо, ножче и презервативи. Но има и карта таро. Онази, с картинка на обесен човек.

— Интересно дали е истински психар, или само имитатор? — заразмишлява на глас Райм.

Много убийци оставяха карти таро и други окултни предмети на местопрестъпленията — най-нашумелият напоследък случай бе с Вашингтонските снайперисти отпреди няколко години.

— Хубавата новина е, че пликът е гладък и дебел.

— Чудесно.

Макар че престъпниците се сещат да използват ръкавици на местопрестъплението, те често забравят за отпечатъците върху предметите, които носят със себе си. Изхвърлена обвивка от презерватив често може да доведе до разобличаване на изнасилван, който иначе си е дал много труд да не оставя отпечатъци и телесни течности. В този случай, дори извършителят да се беше сетил да почисти тиксото, ножчето и презервативите, може би бе забравил да направи същото с найлоновия плик.

Сакс прибра торбичката в хартиен плик — хартията бе по-подходяща от найлона за съхраняване на улики.

— Забравил я на една полица близо до мястото, където е седяло момичето. Ще проверя за отпечатъци.

Сакс наръси полиците с флуоресцентен прах, сложи си оранжеви очила и освети мястото с източник на ултравиолетови лъчи. Под УВ-светлина иначе невидими петна от кръв и сперма, както и пръстови отпечатъци, се виждат ясно. След като огледа, Сакс докладва: