Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Тук има и нещо друго — каза Купър. — Следи от каучук, амоняк и влакна, вероятно от хартия — хартиена кърпа за ръце. — Той прегледа дълъг списък на микроматериали.

— Силикон за уплътняване на прозорци — разсеяно каза Райм.

— Откъде знаеш? — попита Арчър, която се беше втренчила в трудните за произнасяне наименования на веществата, дълги по три реда.

Линкълн обясни. Преди години имаше случай, в който съпруга беше прерязала югуларната вена на съпруга си с острия ръб на парче стъкло, което беше измъкнала от прозореца на мазето. Докато той спял, тя прокарала стъклото през югуларната му вена и кръвта му бързо изтекла. След това измила стъклото, сложила го обратно на прозореца и го уплътнила със силикон. (Стратегията ѝ беше никакво оръжие на убийство, тоест нож или друго острие, да не бъде проследено до нея, но беше пропуснала да почисти блузата си от следите от силикона, който беше използвала върху стъклото след убийството. Полицаите намериха стъклото за пет минути и тестът с луминол потвърди наличието на кръв.)

Сакс отговори на още едно обаждане. Реакцията ѝ беше загадъчна. Очите ѝ се стрелкаха от прозореца до пода и тавана в стил рококо. За какво ли става дума , запита се Райм.

Амелия затвори, направи гримаса и се приближи до Линкълн.

— Съжалявам. Майка ми.

— Добре ли е?

— Да, но са изтеглили по-напред едното от изследванията ѝ. Лицето ѝ остана разтревожено. Райм знаеше, че тя се раздвоява между разследването и единствения жив член на семейството си.

— Сакс, върви.

— Аз…

— Тръгвай. Трябва да отидеш.

Без да отрони нито дума повече, Амелия излезе от дневната. Линкълн се вгледа в нея, а после бавно се обърна и се втренчи в предизвикателните табла̀ с улики.

— Престъпление: Умишлен палеж/убийство.

— Жертва: Ейбрахам Бенкоф, 58 г., директор на счетоводство, известна личност.

— Причина за смъртта: изгаряне/кръвоизлив.

— Средство на умъртвяване: Изтичане на газ от печка „Кук Смарт Делукс“ с вграден контролер „Дейта Уайз 5000“.

—> Няма катализатор.

Допълнителни елементи към профила на заподозрения:

— Тъмни дрехи, бейзболна шапка.

— Наблюдавал е мястото, за да се увери, че ще бъде убит само възрастен човек?

— Още едно послание от Народния пазител.

— Отново се прави на по-малко интелигентен.

Улики:

— Парченца стъкло. От прозорец. Старо

— Ксилол, толуол, железен оксид, аморфен силициев двуокис, диоктил фталат и талк (съставки на силикон за уплътняване на прозорци).

— Свързани с професията му? Вероятно не.

— Влакна от хартиена кърпа

— Амоняк.

— Фрагменти от каучук

— Дизелово гориво.

— Два вида пръст: характерна за бреговата ивица.

—> Кънектикът или Уестчестър Каунти.

—> Ню Джърси.

— Безалкохолни напитки, различна степен на разводняване, няколко източника.

— Бяло вино, високо съдържание на захар. Типично за евтино шампанско.

Арчър също четеше внимателно написаното.

— Повече въпроси, отколкото отговори — измънка тя.

Добре дошла в света на криминалиста , помисли си Райм.

„Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“, това се казва предизвикателство.

Джо Хеди, дърводелец в театър „Уитмор“ на Таймс Скуеър, си мислеше за успешната нова постановка на пиесата на Стивън Зондхайм преди година. Той и другите сценични работници и осветители трябваше да направят функциониращ бръснарски стол — е, поне да работи дотолкова, че да се отваря по подадена команда, така че клиентът да се вмъкне в дупката отдолу, след като бръснарят демон от Флийт Стрийт пререже гърлото му.

Работиха няколко месеца, за да направят стола да функционира безупречно — и да създадат чудесен готически Дикенсов декор.

Но декорът сега? Проклета детска игра. Направо скучна.

Хеди донесе няколко чамови дъски в работилницата зад театъра на Четиридесет и шеста улица и ги хвърли на бетонния под. Задачата му за тази пиеса беше да изгради голям лабиринт, в който щеше да се шмугва плъх — шейсетсантиметрово холограмно изображение — в различни моменти на пиесата, която беше за някакво семейно събиране, караници и други такива щуротии. Нито едно прерязване на гърло през целите два часа. Хеди прочете сценария и реши, че малко кръв би я направила по-интересна.