Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Да, там е. Току-що говорих с адвоката му. — Сам замълча за момент. — Виж, Ник, сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Вече си ми изнасял тази лекция.

— Да. Щеше да е хубаво, ако беше слушал.

— Много смешно.

— Ресторантите са сред най-големите бездънни ями за пари в историята. Този е свестен, осигурява приличен доход и има лоялни клиенти. Знам, защото съм ходил там. Съществува от двайсетина години, собственикът е имал сериозни намерения. И все пак ти не си ръководил фирма досега.

— Ще се науча. Може да наема собственика да наглежда нещата, да ми бъде консултант. Той има интерес заведението да работи и да преуспява. — Предложението беше собственикът да получи цената от продажбата плюс дял от оборота. — Той сигурно изпитва сантиментална привързаност към ресторанта, не мислиш ли?

— Да, предполагам.

— За мен е късно да влизам в играта, Сам. Трябва да оправя живота си. Ами другото, за което те помолих?

— Проверих три пъти. Няма дори намек за престъпна дейност. Собственикът, семейството му, служителите. Нямат криминални досиета. Чисти са и пред данъчните власти. Имали са няколко ревизии без нито една забележка. И работя по въпроса за разрешителното за алкохол.

— Чудесно. Благодаря ти, Сам. Направо съм психясал.

— Ник, намали темпото. Звучиш така, сякаш си готов да подпишеш договора още днес. Не искаш ли поне да опиташ лазанята?

Амелия Сакс се върна в къщата на Райм с оскъдни улики. Два кашона от мляко, съдържащи половин дузина хартиени и найлонови пликчета с доказателства.

Проклетият заподозрян продължаваше да изгаря разни неща и да изпепелява улики. Водата беше най-лошият природен замърсител на местопрестъпления. Огънят беше номер две.

Сакс даде кашоните на Мел Купър, който беше облякъл лабораторна престилка върху бежовия си кадифен панталон и бялата риза с къси ръкави. Беше си сложил и хирургична шапка и ръкавици.

— Това ли е всичко? — попита той, поглеждайки към вратата. Вероятно си мислеше, че други криминалисти носят още улики.

Гримасата ѝ беше красноречива. Нямаше да пристигне нищо друго.

— Коя е жертвата? — попита Джулиет Арчър.

Рон Пуласки погледна записките си.

— Петдесет и осем годишен директор на счетоводството на рекламна агенция. Доста високопоставен. Ейб Бенкоф. Направил е няколко известни телевизионни реклами. — Младият полицай ги изброи. Райм, който не гледаше телевизия, не беше гледал рекламите, но разбира се, беше чувал за клиентите: компании за хранителни стоки, лични продукти, автомобили, въздушни линии. — Началникът на пожарната каза, че чак след седмица ще знаят по-конкретно какво се е случило, но неофициалната версия е, че е имало изтичане на газ от котлона и фурната на „Кук Смарт“, газова печка с шест котлона и електрическа фурна. С помощта на „Дейта Уайз“ можеш да я включиш дистанционно — и котлоните, и фурната. Контролерът е предназначен предимно да ги изключваш, когато излизаш някъде или пък си мислиш, че си ги забравил включени. Но работи и по обратния начин. Извършителят е изключил запалката и след това е пуснал газта. Шефът на пожарната каза, че газта е текла близо четиридесет минути, като се има предвид мащабът на експлозията. После извършителят отново е включил запалката и е взривил жилището. Бенкоф е бил на около четири метра от външната врата. Изглежда се е опитвал да избяга. Газта вероятно го е събудила.

— Имало ли е някой друг в апартамента? — попита Арчър.

— Не. Бенкоф е бил женен, но съпругата му е извън града, в командировка. Имат две големи деца. Никой друг в сградата не е пострадал.

Сакс започна да пише информация за това местопрестъпление на отделна бяла дъска.

Телефонът ѝ избръмча и тя отговори на обаждането. Последва кратък разговор и Амелия затвори и повдигна рамене, когато видя въпросителния поглед на Райм.

— Още един репортер. Пита за изявлението ми пред медиите — за актуализациите на сигурността, които „Микросистеми“ са изпратили на клиентите си. Историята се разчу бързо. — Сакс беше доволна. Слухът за опасностите от продуктите с вградени контролери „Дейта Уайз 5000“ явно се разпространяваше. И според репортажите хората обръщаха внимание. — Дори ако фирмите не инсталират актуализациите на сигурността на Чаудари, поне можем да се надяваме, че клиентите им четат вестници и стоят офлайн или изключват уредите си — добави тя.

Компютърът на Линкълн излъчи сигнал за постъпваща новина по информационния обмен.