Джефри Дивър - Стоманена целувка

Добре , помисли си Бенкоф и стана, опасността не са експлозиите — още. Но ти ще се задушиш, ако не излезеш навън. Веднага. Облече халата си. Зави му се свят. Свлече се на колене и започна да диша бавно. Смрадта още се усещаше, но по-ниско долу, близо до пода, не беше толкова противна. Каквото и да имаше в природния газ, той, изглежда, беше по-лек от въздуха и на нивото на земята Ейб можеше да диша почти нормално. Той си пое няколко пъти дъх и после се изправи.

Стисна телефона си и тръгна през тъмния апартамент. Намираше пътя благодарение на осветлението навън, което струеше през високите три метра прозорци, непокрити със завеси. Съпругата му беше настояла да не слагат завеси и макар че яркият блясък и липсата на уединение не му пречеха много, сега Ейб мълчаливо ѝ благодари за това. Беше сигурен, че ако прозорците бяха закрити, можеше да се спъне в тъмнината, да прекатури някоя лампа или мебел, метал върху камък… и да предизвика искра, която да запали газта.

Успя да стигне до дневната. Миризмата се засилваше. Какво ставаше, по дяволите? Спукана тръба? Само в неговия апартамент ли или на целия етаж? Или в цялата сграда? Той си спомни репортажа за апартамент в Бруклин, където експлозия на газопровод беше изравнила със земята пететажна сграда и убила шест души.

Главата му се замайваше все повече. Щеше ли да припадне, преди да стигне до външната врата? Трябваше да мине през кухнята, откъдето вероятно изтичаше газта. Там изпаренията щяха да са най-силни. Може би щеше, да успее да отвори прозорците на дневната — в момента беше пред вратата — и да вдъхне повече чист въздух.

Не, продължавай да вървиш. Най-важното е да се измъкнеш навън!

И не се обаждай на пожарната сега. Телефонът може да възпламени газта. Хайде, върви. Бързо.

Виеше му се свят все по-силно.

Каквото и да се беше случило, Ейб се радваше, че Рут не е вкъщи. Беше чист късмет, че тя бе решила да остане в Кънектикът след деловите си срещи.

Бенкоф благодари на бога за това. На неопределен бог. Не беше стъпвал в църква от двайсет години. Реши да отиде в петък — ако се измъкне оттук.

Той излезе в коридора и залитайки, се отправи към външната врата. Спъна се, изпусна телефона, грабна го и продължи да пълзи напред. Щеше да излезе навън и да затръшне вратата. Да задейства алармата, да предупреди другите обитатели и да се обади на 911.

Седем метра, шест.

Изпаренията в предния коридор на апартамента не бяха толкова силни, тъй като се намираше далеч от печката. Пет метра, четири.

Човек на думите и цифрите, добре запознат със света на офисите, сега Бенкоф беше станал войник, който мислеше само как да оцелее. Ще успея. По дяволите, ще успея.

Линкълн Райм се събуди от жужащия си телефон. Беше шест часът и седемнайсет минути сутринта.

— Отговори — подаде команда той на устройството. — Да?

— Райм, има още една жертва — каза Амелия Сакс.

— На Неизвестния заподозрян 40 ли?

— Да.

— Какво се е случило?

— Експлозия на газ. В Мъри Хил. Изглежда, че е саботирана готварската печка — един от продуктите в списъка, който откри Родни.

— И жертвата е била във втория списък, на купувачите?

— Да. Купил си нова печка пред две години. Информацията за покупката беше в данните.

Линкълн натисна бутона да повика Том.

— Жертвата е Ейб Бенкоф — продължи Сакс, — петдесет и осем годишен, директор счетоводството на рекламна агенция. — Тя спря за момент. — Изгорял е до смърт. Рон търси данните му. Аз отивам там да направя оглед на местопрестъплението.

Те прекъснаха разговора. Райм се обади на Мел Купър и го повика да дойде в дома му да чакат и после да анализират онова, което щеше да намери Сакс в жилището на Бенкоф.

Том дойде за сутрешния тоалет и след десетина минути Линкълн беше долу в дневната. Той обърна инвалидната си количка под кос ъгъл, насочи я към табла̀та с уликите и отново прочете откритията от предишните местопрестъпления, обезпокоен, че са пропуснали нещо, което би могло да им подскаже да очакват това нападение.

Мъри Хил…

Луксозна печка…

Експлозия на газ…

Да правиш обосновано предположение къде може да нанесе удар извършителят, съдейки по следи от минали престъпления, рядко води до успех. По принцип зависи от това кои места е посетил заподозреният, планирайки удара, неволно пренасяйки следи оттам на друго местопрестъпление, където са намерени. Повечето серийни убийци и рецидивисти не са толкова услужливи.