Джефри Дивър - Стоманена целувка

Фреди пиеше светла бира.

— Консултант съм — засмя се той. — Харесва ли ти наименованието на длъжността? Ха! Наистина звучи като наемен убиец. И „Аквариум с акули“ 9 9 Американско риалити шоу, излъчено за пръв път на 9 август 2009 г. по телевизия Ей Би Си. — Б.пр. ми харесва.

Ник поклати глава. Нямаше представа за какво говори Фреди. В затвора не проникваха много явления от популярната култура.

— Телевизионен сериал за начинаещи в бизнеса. Свързвам предприемачи с инвеститори. Дребен бизнес. Научих арменски и…

— Какво?

— Арменски. Език.

— Знам, но защо?

— Тук има много арменци.

— Къде?

— В Ню Йорк. Свързвам арменски бизнесмени с хора с пари. И не само арменци, но и други. Има и много китайци.

— Говориш за…

— Именно.

— Богат си. — Двамата плеснаха длани.

Фреди направи гримаса.

— Мандаринският език е шибан. Значи си излежал присъдата си. Свободен си. Това е хубаво. Хей, чух, че брат ти е починал. Съжалявам.

Ник се огледа наоколо и въздъхна. И после с тих глас разказа на Фреди за брат си и за своята невинност.

Приятелят му присви очи.

— Мамка му, пич… Истинска трагедия.

— Дони не знаеше в какво се забърква. Помниш го какво дете беше.

— Да, винаги сме мислили, че той има проблеми, но на никого не му пукаше. Смятахме, че момчето не е наред. С цялото ми уважение.

— Не се тревожи — каза Ник и отпи от безалкохолната напитка, която си беше поръчал.

— Делгадо. Не се учудвам. Боклук. Пълна отрепка. Заслужава си го.

— Ти се държеше добре с Дони.

— Нямаше начин той да лежи в затвора. — Фреди въртеше бирената бутилка между пръстите си и обели влажния етикет. — Постъпил си правилно. Господи, не знам дали аз щях да мога да го направя. — Ухили се. — Разбира се, моят брат е задник. Бих го оставил да се пържи на огъня.

Ник се засмя.

— Сега обаче си върнах живота. Загубих няколко години. Ще се залавям за работа.

— Намери си мадама, Ник. Мъжът се нуждае от жена в живота си.

— О, работя по въпроса.

— Браво на теб. И все още можеш да имаш деца.

— Ти имаш близнаци, нали?

— И още две. Близнаците са момчета. Другите са момичета на четири и на пет години. Жената вика: „Стига толкова“. Но за какво ни е създал Бог? Значи се нуждаеш от пари. Мога да ти дам малко. Не много. Десет-дванайсет бона.

— Не, не, в това отношение съм добре. Получих наследство.

— Мамка му, сериозно?

— Нуждая се от услуга, Фреди.

— Каква?

— Един човек може да знае, че Дони е извършил кражбата. Може би е бил търговец на крадени вещи или само е приел част от стоката, за да я скрие. Може пък да е финансирал удара. Надявам се той да знае, че аз не съм участвал. Трябва да го намеря.

— Кой е той?

— Там е проблемът. Не знам много за него. Мога да поразпитам в квартала, но знаеш, че…

— Да, никой ти няма доверие. Мислят, че си бил доносник или нещо такова.

— Така е, но преди всичко, ако този човек е бил замесен, не трябва да ме виждат да говоря с него.

— Мамка му. Вярно. Наскоро си излязъл от затвора.

— Именно.

— Искаш да поразпитам тук-там?

Ник вдигна ръце.

— Можеш да откажеш.

— Ник, трябва да ти кажа, че много хора в квартала не вярваха, че ти си направил такова нещо. Мислеха, че те е натопило някое друго ченге, защото не си се съгласил да участваш. Всички те харесваха, Ник. Ти беше златно момче.

Ник потупа Фреди по рамото и очите му се насълзиха.

— Това означава много за мен, пич.

— Каква работа си търсиш?

— Реших да купя ресторант.

— Да. Трудна работа. Но трябва да се изкарват пари. Аз правя сделки за един арменски ресторант. Ял ли си арменска храна?

— Не. Никога.

— Ще ти хареса. Близкоизточна. Повече се занимавам с магазини за обувки и дрехи и за предплатени телефонни карти, но и с няколко ресторанта.

— Адвокатът ми търси заведение.

— А онзи човек? — Фреди енергично пресуши бирата си и поръча друга.

— За когото споменах ли? Той ходи във „Фланиган“. Или е ходил.

— О, тогава по всяка вероятност е замесен.

— Малкото му име започва с Дж. и има съпруга на име Нанси.

— Това ли е всичко, което знаеш?

— Боя се, че да.

— Е, поне е някакво начало. Ще направя каквото мога, пич.

— Ще ти се отплатя по един или друг начин.

— Не се тревожи за това. — Фреди се засмя. — Дните в гимназията бяха страхотни. Ходехме на стадиона „Шей“ или в Бронкс. Спомняш ли си онова чувство в началото на сезона? Ти…

— О, боже. Знам какво ще кажеш. Качваш се по стълбите на стадиона преди мача, минаваш през тунела, отиваш при скамейките и целият терен е пред теб, сякаш свети Петър е отворил райските порти.