Джефри Дивър - Стоманена целувка

Ник беше изпил няколко големи чаши кафе, откакто започна да преглежда папките. От колко време четеше? Не искаше да гадае.

Изведнъж долови мирис, който го върна години назад. Наклони глава настрана и го вдъхна. Да, определено. Източникът? Ник повдигна едната папка. Там, където Ами… не, Амелия, несъмнено я беше държала. Тя не си падаше по парфюмите, но използваше едни и същи лосиони и шампоани, които имаха отличително ухание. Ник усети мириса на крема ѝ за ръце. „Герлен“. Изуми се, че си спомня името.

Той прогони още няколко спомена, макар и трудно, и се върна към докладите от разследването. Страница след страница.

Измина час. После още един. Ник се схвана от седене и реши да излезе да потича, въпреки че беше късно. Още пет минути.

Но откри онова, което отчаяно искаше, само след две.

Господи! Мили боже!

Ник четеше доклад, съставен като част от по-голямо разследване за участието на полицаи в кражбите. Беше написан година след влизането му в затвора. Имаше фотокопие на записките на детектива, чийто почерк беше труден за разчитане и който, изглежда, беше използвал молив.

2/23 Разпит на алберт константо олис, разследване 44-3452 — операция възвръщане, обект, незамесен в кражбите, но има досие за наркотици… пропускам бръщолевенето в съда… един от по-малко замесените… обектът чул… в бар фланиган ключова фигура за откраднатата стока, винаги зад кулисите, пластове протекция, знае „всичко“ в БК, бял мъж, петдесет и няколко години. Малкото му име започва с Дж… женен… нанси. Дж е ключът, твърди константо.

Ключът и още как, помисли си Ник Карели. Поне за моята мисия. „Фланиган“ беше едно от тайните места за операции на организираната престъпност. Загадъчният Дж., който току-що беше пристигнал в БК — Бруклин — с връзки и със съпруга Нанси, сигурно знаеше кой кой е в кражбите навремето. И ако не можеше лично да помогне на Ник, той вероятно познаваше някого, който може. Ник прелисти останалите страници, надявайки се да намери напечатан вариант на записките, който да прочете по-лесно, но нямаше много повече. Нямаше и допълнителна информация за откриването на Дж. и съпругата му Нанси.

И после видя защо.

Докладна записка известяваше края на операция „Възвръщане“. Комисарят хвалеше полицаите, че значително са намалили кражбите и участието на корумпирани ченгета в тях. Много крадци и съучастниците им от полицията бяха зад решетките, а други, срещу които не бяха повдигнати обвинения, бяха лишени от бизнеса си. Отговорът се изясни в няколко други докладни записки, в които се съобщаваше за създаването на няколко отряда със специални задачи за борба с тероризма и разпространението на наркотици. Вярно, ресурсите на Нюйоркската полиция бяха ограничени, пък и откраднатите телевизори се нареждаха доста ниско в списъка „Трябва да спрем това“ в сравнение с подражателите на „Ал Кайда“ в Уестчестър, които взимаха на прицел синагоги и Таймс Скуеър.

Е, добра новина за Ник. Това означаваше много по-голяма вероятност Дж. и Нанси да са все още на свобода и да могат да му помогнат.

Първата му реакция беше да вдигне телефона, за да се обади на Амелия и да ѝ каже, че онова, което е направила — доверието ѝ в него — е дало резултат. След това обаче реши да не ѝ звъни. Беше я търсил по-рано, за да ѝ благодари, но тя не вдигна. Ник имаше чувството, че няма да отговори и сега. Но той и без това искаше да ѝ каже нещо по-важно и трябваше да намери Дж. и да го убеди да му помогне. Ник не се ползваше с доверие на улицата. Той беше бивше ченге и бивш затворник. Това означаваше, че много хора от двете страни на блатото нямаше да са склонни да му помогнат.

Освен това разговорът с Амелия отново щеше да отприщи онези чувства, а Ник предполагаше, че идеята не е добра.

Или пък беше добра?

Той си я представи отново, дългата ѝ червена коса, лицето ѝ, сочните устни. Тя изобщо не изглеждаше остаряла, докато Ник беше в затвора. Той си спомни как Амелия се събуждаше до него и двамата слушаха говорителя по радиочасовника: „Това е «Тен-Тен Уинс» 8 8 Ten-Ten Wins (1010 килохерца) — Радиостанция в Ню Йорк Сити, собственост на радио Си Би Ес. — Б. пр. … Дайте ни двайсет и две минути и ние ще ви дадем света“.

После ще мислиш за нея, троснато си каза той. Стегни се! Имаш работа.

Това беше първият им значим спор.

За нещо дребно. Основният аспект на работата на криминалиста обаче е, че именно нещо дребно може да позволи на извършителя да убие отново или да спре завинаги.