Джефри Дивър - Стоманена целувка

Мамка му…

Рон бавно протегна ръце с дланите нагоре. Не заплашително. Знаеше процедурата. Беше стоял от другата страна стотици пъти.

— Аз съм полицай от Криминалния отдел — каза той. — Нося оръжие в кобур на глезена си и значката ми е в якето. — Опитваше се да говори уверено, но гласът му потреперваше. Сърцето му думкаше в гърдите.

Те се намръщиха.

— Добре — каза по-едрият, плешив мъж, и пристъпи напред. Партньорът му държеше ръката си близо до пистолета си. — Не искаме никой да пострада. Ще те помоля да се обърнеш и да сложиш ръцете си на стената.

— Разбира се. — Нямаше смисъл да спори. Пуласки се зачуди дали няма да повърне. Пое си дълбоко дъх. Добре, овладя се. Горе-долу.

Ченгетата взеха пистолета и значката му. Прибраха и портфейла му. Той беше склонен да възрази срещу това, но не го направи.

— Добре. Обърни се — каза другият полицай, русокос, с прическа със стърчащи кичури. Прерови портфейла и го прехвърли в лявата си ръка, в която държеше пистолета и значката на Рон.

Двамата се огледаха наоколо и вкараха Пуласки в един вход, за да не се виждат от улицата. Рон разбра, че те са следили „Ричи“, вероятно Алфонсо, и са чакали някой да се свърже с него. И не искат да провалят операцията, като ги забележат сега.

— Сержант, хванахме го — съобщи по предавателя плешивият.

— Проблемът е, че той е ченге. От Криминалния отдел… Знам… Ще разбера. — Той наклони глава настрана. — Пуласки? Операция ли провеждаш тук? Криминалният отдел винаги съгласува действията си с нас, отделът за тактическо наблюдение. Затова сме озадачени.

— Не е операция.

— Какво купи? — попита плешивият, който задаваше повечето въпроси. Стоеше близо до Рон. Дъхът му миришеше на пица. На чесън и риган. Той погледна към джоба на Пуласки.

— Нищо.

— Виж, записали сме го на видео. Всичко.

Мамка му. Микробусът на водопроводната фирма на отсрещната страна на улицата. Пуласки трябваше да им признае, че са находчиви. На улицата имаше десетина магазина за водопроводни стоки. Камион на склад за дърво, микробус за доставки на мексиканска храна, микробус на фирма за отопление, вентилация и климатизация… Това би му се сторило странно. Но не и бусът на водопроводната фирма.

— Не е каквото си мислите.

— Напротив, точно това е, което си мислим, Пуласки. Не можем да направим нищо. Всичко е на запис, който ще бъде предаден — каза русокосият партньор, който изглеждаше разстроен, че ще арестуват колега ченге, защото е купил наркотици. Това обаче нямаше да го спре. Нито него, нито другия. Само че блондинът нямаше да изпита такова удоволствие от ареста, както партньорът си.

— Загазил си, Пуласки. Трябва да ни дадеш онова, което си купил. Ако количеството е малко, положението няма да е толкова лошо. Можеш да уредиш нещо с прокурора и полицейския профсъюз.

Те вероятно мислеха, че самият Рон участва в „ужилването“ — купува наркотици, като знае, че го наблюдават, и проверява дали плешивият и русокосият ще го пуснат да си върви в знак на професионална колегиалност. И след това Отделът за вътрешни разследвания ще се намеси и ще ги накаже. Затова трябваше да се държат с него като с всеки друг купувач.

— Не съм купувал наркотици.

Мълчание.

— Претърсете ме.

Двамата се спогледаха и блондинът го обискира. Направи го добре. Знаеха как да претърсват.

— Сержант, у него няма нищо — съобщи по предавателя русокосият. — Добре. — Той прекъсна разговора и изрева: — Какво става тук, по дяволите, Пуласки?

— Това. — Рон кимна към пачката долари, която блондинът беше извадил от джоба му. Онзи му ги върна. Пуласки разгърна малък лист и му го даде.

— Какво е това?

— Миналия месец имах финансови затруднения. Трябваха ми два бона. Някой ме свърза с Алфо, а той — е един човек с пари. Днес му върнах последните двеста. И той ми върна бележката за дълг.

Ченгетата погледнаха бележката.

Взимането на пари назаем с безбожна лихва не беше незаконно, освен ако не бе направено с цел изпиране на пари, въпреки че вероятно нарушаваше някои правила на полицията.

— Не са били наркотици, сержант — докладва по предавателя плешивият. — А пари. Платил е последната вноска и е получил обратно бележката за дълг… Да… Ще го направя.

— Това беше много глупаво, полицай.

— Така ли? Глупаво ли е да вземеш назаем кинти за приятел, който ще изгуби крака си, защото е болен от рак и няма застраховка? — Страхът на Рон се превърна в гняв и той реши да измисли възможно най-сърцераздирателна история.