— Базата данни е твоя — каза Джулиет Арчър на Райм. — Ти си я съставил. — Това беше донякъде отстъпка, но после тя добави: — Разбира се, било е отдавна.
Те бяха в дневната. От другите присъстваше само Мел Купър. Пуласки беше в дома си, а Сакс при майка си.
Купър държеше маркер и търпеливо поглеждаше ту Райм, ту Арчър, очаквайки да стигнат до някакво заключение.
— Геологичните промени стават много бавно, в продължение на милиони години — отвърна Линкълн. Коварна и язвителна атака срещу мнението ѝ.
Спорният въпрос беше елементарен, свързан с хумуса — разложена пръст, която Сакс беше намерила на предишното местопрестъпление. Райм смяташе, че разлагането на хумуса говори, че източникът му е Куинс. Там ползваха големи количества изкуствен тор и хербициди, защото това е място, където обширната морава е важна колкото крайградски клуб, курорт, внушителна градска къща или игрище за голф.
Арчър беше на мнение, че Куинс е твърде ограничена територия, въпреки че солидната база данни на Райм, която той наистина беше задал преди години за Нюйоркската полиция, предполагаше, че следата, която беше намерила Сакс, е от източната част на квартала, там, където граничи с Насау Каунти.
Тя обясни защо мисли така:
— Добре, признавам, че пръстта може да произхожда от Куинс, но колко фирми за градинарство и пейзажно оформление има там? Тонове.
— Тонове? — Тонът на Райм беше подигравателен заради неправилно употребената дума.
— Много — поправи се Арчър. — Може да е пренесена в някой курорт в Уестчестър, където е поела хербицидите и изкуствения тор. Или във филтър за мръсотия на игрище за голф на Статън Айлънд или нещо друго…
— Не мисля, че в игрищата за голф има филтри за мръсотия.
— Каквото и да имат, игрищата поръчват градинарски припаси и пръст от Куинс и им ги докарват в Ню Джърси, Кънектикът и Бронкс. Пръстта може да е полепнала по заподозрения в Берген Каунти, където той живее или работи, и да е оставила следа на местопрестъплението. Може той да е дърводелец в някой баровски извънградски клуб там.
— Възможно е, но ние се надяваме на определен резултат — обясни Линкълн. — По-вероятно е хумусът да е полепнал по него в Куинс.
Арчър не отстъпваше.
— Когато извършваме медицински разследвания в епидемиологията и проследяваме източника на инфекциозни заболявания, най-лошото е да направим прибързано заключение. Запознат ли си с изследването на късогледството?
Какво общо има късогледството, зачуди се Райм.
— Пропуснал съм го. — Погледът му беше прикован в бутилката с малцово уиски, която беше недостъпна за него.
— Преди няколко години лекари забелязали, че децата, които спят на запалена лампа, са по-склонни да развият късогледство.
Започнали да създават програми, за да променят навиците им на спане, да сменят осветлението в стаята и да организират консултации, ако децата се страхуват да спят на тъмно. Много пари бяха похарчени в кампании за намаляване на случаите на късогледство.
— И?
— Изследователите се фиксирали върху причина от самото начало. Запалените лампи водят до късогледство.
Въпреки нетърпеливостта си Райм беше заинтригуван.
— Но причината не е там.
— Не. Късогледството е наследствено. Поради своите проблеми със зрението родителите със силно късогледство оставят лампите запалени в стаите на децата си по-често от родителите с нормално зрение. Запалените лампи не причиняват късогледство, те са последица от късогледството. И тази грешка в преценката за причината върна научноизследователската работа години назад. Искам да кажа, че в нашия случай, ако сме убедени, че заподозреният има връзка с Куинс, ще престанем да търсим други вероятности. Набиеш ли си веднъж нещо в главата, знаеш ли колко трудно е да го избиеш?
— Като „Канон в ре мажор“ на Пахелбел. Много мразя тази музика.
— Аз пък я намирам за прекрасна.
— Знаем, че той има връзка с Куинс — рязко каза Райм. — Бургерите от „Уайт Касъл“ и фирмата за таксита, която е използвал там. Вероятно и някои магазини, в които ходи.
— Това е Западен Куинс. До река Ийст. Пръстта и изкуственият тор са от километри разстояние. Виж, не казвам да игнорираш Куинс, но не му придавай толкова голямо значение — настоя Арчър. — Търси други места в Ню Йорк, където са доставени градинарски припаси от Куинс. Това е всичко. Той може да е пренесъл следата в Бронкс или Нюарк, Ню Джърси.
— Или Монтана — разсъждаваше Райм на глас с хладния, ироничен тон, който много обичаше. — Хайде да съберем десетина полицаи и да ги накараме да претърсят Хелена за човек, който е посетил фирма за градинско оформление в източен Куинс, за да си купи градинско джудже.
Читать дальше