Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Как миришеше всичко! Влажен бетон, пуканки, бира, тревата.

— Мисля, че миришеше и на изкуствен тор.

— Не ми е минавало през ума. Да, вероятно изкуствен тор. Знаеш ли, Ник, може би няма да е трудно да намерим този тип Дж. и неговата дама… Как ѝ беше името?

— Нанси.

— Нанси. Откакто ти влезе в затвора, появи се нещо на име събиране на данни.

— Какво е това?

— Да речем, че можеш да направиш всички проучвания, които ти трябват, като си седиш на задника.

— Използвам Гугъл.

— Това е мястото, откъдето да започнеш, но има и повече. Има услуги. Пуснеш им няколко банкноти и те могат да открият всичко. Не се занасям. С малко късмет ще научиш името му, адреса, къде е ходил на училище, какво куче има, колко големи са циците на Нанси и колко дълга е оная му работа.

— Сериозно?

Фреди се намръщи.

— Е, може би не циците и оная му работа, но не е невъзможно. Светът се промени, приятелю мой. Светът се промени.

Половин час след полунощ Ейб Бенкоф изпи последната глътка от брендито си и изключи епизода на „Момчетата от Медисън Авеню“ по телевизията, до края на който оставаха десетина минути. Той харесваше сериала, защото работеше в рекламна агенция, една от най-големите в Среден Манхатън, но когато Рут я нямаше, не му беше толкова забавно да го гледа. Щеше да запази епизода на видеото, докато тя се върне от дома на майка си в Кънектикът вдругиден.

Петдесет и осем годишният Бенкоф седеше на кожения си фотьойл в апартамента си в Мъри Хил. Тук имаше много стари къщи с апартаменти, но той и Рут намериха един тристаен в сграда само на шест години. И мотивиран продавач. Това съвпадна с повишаването на Ейб в партньор в „Дабъл Ю Джей & Кей Уърлдуайд“, което означаваше премия. Която се превърна в предплата. И пак беше по-скъп, отколкото можеха да си позволят. Децата обаче ги нямаше и Рут каза: „Да го купим“.

И го взеха.

Апартаментът беше страхотен за купони. И се намираше близо до неговата и нейната работа — издателство на Таймс Скуеър.

Да не споменаваме, че беше супермодерен. Ейб и съпругата му бяха похарчили хиляди за обзавеждане и уреди, неръждаема стомана, стъкло и абанос. Кухнята беше последна дума на модата. Печка и фурна от матирана стомана и други допълнителни неща.

Тази вечер обаче Ейб само притопли в микровълновата фурна пилето „а ла генерал Цо“, което бе купил от „Дунан Хост“ малко по-нататък по улицата. Ястието съдържаше доста калории, но той имаше много работа в този ден, беше се прибрал вкъщи късно и нямаше сили, нито желание да приготви нещо по-здравословно.

Генерал Цо от провинция Хунан ли беше, запита се Бенкоф, надигна се сковано от креслото и събра чиниите. И ако не беше, би ли се обидил, че е почетен с ресторант с име, различно от мястото, където е роден?

Или „Хунан Хост“ беше собственост на тайванци, корейци или някоя предприемчива двойка от Лаос?

Всичко е маркетинг, както много добре знаеше Ейб Бенкоф, но име като „Камбоджанска звезда“ например можеше да озадачи и обезкуражи някои клиенти. Или пък „Експрес Пол Пот“. Той се усмихна на тази проява на лош вкус.

Ейб занесе чиниите, приборите и чашата в кухнята, изплакна ги и ги сложи в съдомиялната машина. Тръгна, но после спря и се върна. Пренареди чиниите и приборите така, както би искала Рут. Всеки от тях ги нареждаше по различен начин. Той мислеше, че неговият подход е правилният — острите краища надолу — но не си заслужаваше да води този спор. Все едно да се опитва да убеди демократ да гласува за републиканец и обратно.

Изкъпа се, облече пижама, взе книгата от нощното шкафче и си легна. Нагласи будилника да звъни в шест и половина сутринта, като си мислеше за фитнес клуба. Подсмихна се и го нави за седем и половина. Отгърна на трийсета страница на трилъра, прочете пет параграфа, обърна се на другата страна и заспа.

Точно четиридесет минути по-късно Ейб Бенкоф се задъха, събуди се и седна в леглото.

Беше напълно буден, потеше се и се задушаваше от онова, което изпълваше стаята.

Газ!

Стаята се изпълваше с газ за готвене! Онази смрад на развалени яйца. Печката се беше повредила. Махай се оттук! Обади се на 911. Но първо излез.

Ейб затаи дъх, инстинктивно посегна към лампата на нощното шкафче и я запали.

В следващия миг се вцепени и пръстите му се вкопчиха в бутона. Да не си се побъркал? Лампата обаче не запали газта и не взриви апартамента, както си бе помислил в момент на смразяваща паника. Ейб не знаеше какво може да се случи, но електрическата крушка очевидно не беше достатъчна. С трепереща ръка той угаси лампата, преди да се нагрее.