Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Той е изпратил още една част от манифеста.

Поздравления!

Беше изнесен още един урок.

Чувството ми е, че хората започват живота си като невинни. Казал го е някакъв философ, не знам кого, много отдавна. Един от известните. Раждаме се симпатични и чисти. Нямаме вродена страст да притежаваме Излишни неща, да имаме по-хубава кола, по-голяма вана, телевизор с по-добра разделителна способност. ПО-СКЪПА ПЕЧКА!!! Трябва да ни научат на това. Но мисля, че „научат“ не е подходящата дума. Правилната дума е да ни ВТЪЛПЯТ. Производителите на продукти, специалистите по маркетинг и рекламните агенти ни насилват и плашат да купуваме все по-големи и по-хубави неща, като ни внушават, че не можем да живеем без това или онова.

Да, замислете се за вашите Притежания. Какво имате, без което не можете да живеете? Съвсем малко. Затворете очи. Разходете се мислено из дома си. Вземете някой предмет и го огледайте. Помислете си откъде го имате. Подарък? От приятел? Важното е ПРИЯТЕЛСТВОТО, не символът за него. Изхвърлете го. Изхвърляйте по нещо всеки ден.

И още по-важното — престанете да купувате неща. Купуването е акт на отчаяние и с изключение на крайно необходими неща като дрехи и проста храна, е пристрастяване.

НЕ ви трябва кухненски уред, който струва толкова много, че може да изхрани четиричленно семейство за една година. Е, ти ПЛАТИ цената… буквално.

— Откачалка — измърмори Мел Купър.

Уместна диагноза.

— Щом пази хората, защо ги убива?

— Убива само онези, които купуват или инсталират скъпи продукти — подчерта Райм.

— Не разбирам каква е разликата — каза Арчър, която внимателно прочете изобличителната реч, и добави: — Щом има познания в областта на философията, за табула раза , тогава сигурно е чувал за Джон Лок. Той отново се прави на не толкова интелигентен и умишлено прави грешки — „не знам кого“, излишна употреба на главни букви.

Райм се засмя на думата „излишна“ и без много да се интересува от профила, каза:

— И така, установихме, че заподозреният умишлено пише тук-там на лош английски. Нека погледнем уликите. Къде намери тези неща, Сакс?

Тя, изглежда, беше претърсила две места, защото донесе два кашона.

— Огледах набързо апартамента на Бенкоф. Тъй като е използвал дистанционно управление, не е било необходимо заподозреният да бъде близо до жертвата. Той знае от списъка кой има интелигентен контролер. Въпреки това взех няколко проби, в случай че е влизал в дома на Бенкоф и е добавил катализатор.

Всяко от прозрачните найлонови пликчета за веществени доказателства, което посочи Амелия, имаше етикет, на който пишеше от коя стая е взето. Съдържанието беше няколко супени лъжици пепел.

Купър започна да прави хроматографски и спектрографски анализ. Докато апаратът работеше и той отбелязваше резултатите, Сакс продължи:

— Аз обаче си мисля за метода на действие. Той е искал да гледа в апартамента, да се увери, че жертвата е там.

— И спомнете си забележката на Родни, че заподозреният е „свястно“ чудовище — добави Арчър. — Може би е искал да се увери, че няма деца, дошли на гости. Или не желае да нарани победни хора, онези, които не купуват скъпи продукти.

— Може би — каза Амелия, макар Райм да видя, че тя се съмнява. Той беше склонен да се съгласи със Сакс по този въпрос. Неизвестният заподозрян 40, изглежда, не страдаше от морални скрупули. — Мисля, че по-скоро е искал да наблюдава жертвата. Открих едно място, откъдето е можел ясно да вижда какво става в апартамента на Бенкоф. Покривът на сградата на отсрещната страна на улицата. Съсед е видял висок, слаб човек да излиза от преддверието точно след експлозията. Бял мъж с раница, облечен в гащеризон като работник. И с бейзболна шапка. Събрах някои микроследи от мястото, където вероятно е стоял.

— Как се е качил там? — попита Линкълн.

— Можел е да се покатери по аварийната стълба, която не се вижда много ясно, но е предпочел главния вход.

— Каква е ключалката на апартамента? — попита Арчър, като отново открадна въпроса на Райм.

— Стара сграда. Стара ключалка. Лесно се разбива. Няма счупени прозорци, нито следи от инструменти. Взех улика от преддверието, но… — Сакс повдигна рамене.

— Книгата на Линкълн — рече Джулиет. — Умните извършители минават по маршрути, където има много пешеходци и вероятността да се изолира използваема следа намалява логаритмично. Затова е влязъл оттам.

Това е очевидно , помисли си Райм. Съжаляваше, че е включил това в текста.