Джефри Дивър - Стоманена целувка

(И винаги съм си мислил за иронията родители да купят на прелестните си дечица скрин, направен от същите ръце, които са разбивали черепи или прерязвали крехки гърла с някой прекрасен инструмент.)

— Знам ли — казва Алиша. — Аз бих си ги купила. Бих ги оценила. О, и виж. Ти изработваш исторически предмети. — Тя гледа катапулт, кула за обсади, средновековна маса за пиршества и диба (едно от популярните ми произведения, което намирам за забавно).

— Трябва да благодаря на „Игра на тронове“ за това. Направих и много джуджета и орки, когато излязоха филмите от поредицата „Хобит“. Всичко средновековно е хубаво, стига да е популярно. Щях да правя и „Игрите на глада“, но се притесних за търговската марка и авторските права. Трябва да се внимава и с „Дисни“. И с „Пиксар“. О, виж това.

Намирам книга на лавицата и ѝ я показвам. „Кратки изследвания на случаи на необяснима смърт“.

— Какво е това, Върнън? — Алиша се приближава до мен и аз усещам тялото ѝ до моето, докато прелиствам страниците.

— Една жена от Чикаго, наследница на милионер. Отдавна. Умира през 1962 година. Франсес Глеснър Лий. Чувала ли си за нея?

— Не.

— Интересна личност. Не я привличал светският живот, както е обичайно за богатите наследници. Привличала я престъпността, най-вече убийствата. Давала разкошни приеми за следователи от полицията. Научила всичко за разкриването на убийства. Искала обаче да направи повече. Затова проучила детайлите на нашумели убийства и направила диорами — макети, миниатюрни копия, нещо като стаички в кукленска къща — на местопрестъпленията. Всеки детайл бил съвършено изпипан.

Книгата съдържа фотографии на миниатюрните ѝ сцени. Имена като „Тристайно жилище“ и „Розовата баня“. Във всяка има кукла там, където е лежал трупът, и петна от кръв, където са били в действителност.

Изведнъж се сещам за Червенокоска. Открих, че госпожица Безочлива Амелия Сакс е специалист криминалист. Веднага ми хрумнаха две мисли. Първо, тя вероятно ще оцени книгата.

И второ, миниатюрна диорама, в която кукла с хубавото ѝ тяло лежи на пода в дома ѝ. С разбит череп и червена коса, още по-червена от кръвта.

Двамата с Алиша се смеем на някои от безупречните детайли, които Лий е включила в творбата си. Прибирам книгата — Искаш ли една? — питам.

Тя се обръща.

— Какво?

Кимам към лавиците.

— Миниатюра.

— Ами… не знам. Те не са ли част от инвентара ти?

— Да, но купувачите може да почакат. Коя искаш? Имаш ли предпочитания?

Алиша се навежда напред и очите ѝ се спират на бебешка количка.

— Идеална е — за втори път се усмихва тя.

Имам две бебешки колички. Едната е правена по поръчка, а другата изработих само защото ми доставя удоволствие да правя бебешки колички. Не мога да кажа защо. Бебетата и децата никога не са фигурирали в моя живот (и никога няма да ги има).

Алиша посочва онази, която е по поръчка. По-хубавата. Взимам я и ѝ я давам. Тя я докосва внимателно и повтаря:

— Идеална е. Всяка част. Виж как се въртят колелата! Има дори пружина!

— На бебето трябва да му е удобно.

— Благодаря ти, Върнън. — Алиша ме целува по бузата. Обръща се, оставя чаршафа да се плъзне на пода, ляга в леглото и ме гледа.

Двоумя се. Един час няма да ме забави много.

Пък и ми се струва хуманно да дам малко повече време на божията земя на човека, когото ще убия днес.

— Искам да разкараш това проклето нещо оттук — измърмори Линкълн Райм на Том и кимна към ескалатора.

— Твоето веществено доказателство номер едно? Какво да направя с него? Това е петтонен индустриален механизъм.

Райм наистина се дразнеше от присъствието на устройството. Напомняше му, че ескалаторът може би никога няма да бъде веществено доказателство номер едно в съда.

Том преглеждаше документацията, която беше пристигнала с машината.

— Обади се на Уитмор. Господин Уитмор. Той уреди да го донесат.

— Позвъних, но той не върна обаждането ми.

— Е, Линкълн, не мислиш ли, че ще е най-добре да го оставим той да се занимава с този въпрос? Или наистина искаш да потърся служба за преместване на ескалатори в крейгслист 5 5 craigslist (нарочно изписвано с малка буква) — централизирана мрежа от онлайн градски общества, включваща безплатни обяви и форуми на различни теми. Основана е през 1995 г. за района на Сан Франциско. — Б.пр. ?

— Какво е крейгслист?

— Ще изчакаме адвокатът да се свърже с фирмата. Поне неговите хора знаеха какво правят. Подът не е издраскан никъде. Изненадан съм.