Джефри Дивър - Стоманена целувка

На вратата се позвъни и Райм с удоволствие видя, че е дошла Джулиет Арчър. Забеляза, че е сама. Брат ѝ не беше с нея. Линкълн подозираше, че Джулиет е настояла той да я остави на тротоара, за да изкачи сама „опасната“ рампа. Тя не му позволяваше да се държи с нея като с бебе.

Райм се зачуди каква задача да ѝ възложи. Нямаше нищо вълнуващо. Научно изследване за школа по криминалистика в Мюнхен, доклад за масспектрометрията за публикуване в американско научно списание, за което пишеше, и предложение за извличане на микроследи от пушек.

— Добро утро — каза Джулиет и вкара инвалидната си количка в дневната. Усмихна се на Том.

— Добре дошла отново — отвърна болногледачът.

— Случайно да говориш немски? — попита Линкълн.

— Опасявам се, че не.

— Е, добре. Ще намеря нещо друго, с което да запълня времето ти. Мисля, че имам няколко проекта, които не са прекалено скучни.

— Скучни или не, с удоволствие ще работя по всичко, което ми предложиш.

Той се усмихна.

— Желаеш ли закуска, Джулиет? — попита Том.

— Вече закусих. Благодаря.

— Линкълн? Какво да бъде?

Райм приближаваше инвалидната си количка към ескалатора.

— Мисля, че тук няма част, която да тежи повече от четиридесет и пет килограма. Всеки може да го разглоби. Но предполагам, че трябва да чакаме… — Той изведнъж млъкна.

Том отново питаше нещо.

Райм не чу нито дума.

— Линкълн? Какво… Е, много свирепо гледаш. Питах само какво искаш за закуска?

Райм не обърна внимание на болногледача, приближи се още до скелето и огледа смъртоносния капак за достъп и превключвателя и сервомотора, който задействаше заключващия механизъм.

— Кое е първото правило в инженерството? — промълви той.

— Нямам представа. Какво искаш за закуска?

Райм продължи да задава риторични въпроси.

— Отговорът е ефективността. Механизмите не трябва да имат повече съставни части…

— … отколкото са абсолютно необходими за извършването на проектираната функция — довърши мисълта му Арчър.

— Точно така!

— Добре, чудесно — пак се обади Том. — А сега, какво? Палачинки, сусамово геврече, кисело мляко? Или и трите?

— По дяволите — каза Райм, но не на болногледача, а на себе си.

— Какво има, Линкълн? — попита Джулиет.

Райм беше допуснал грешка. А нищо не го вбесяваше повече от това. Той бързо насочи инвалидната си количка към най-близкия компютър и отвори на екрана снимките в едър план, които Мел Купър беше направил на вътрешната част на ескалатора. Да, Линкълн беше прав.

Как го беше пропуснал, по дяволите?

Всъщност не беше пропуснал важния факт. Беше го отбелязал, но не се беше съсредоточил върху собствената си мисъл.

Кабелът на превключвателя завършва в контакт, вграден в един от изходите отстрани на сервомотора вътре…

Един от изходите.

Райм обясни това на Арчър.

— Виж сервомотора, който задвижва заключващия механизъм. Отдясно.

— Аха — отвърна тя с леко възмутен тон. — Има два изхода.

— Именно.

— Видяхме го. Гледахме право в него. — Джулиет поклати глава.

Райм се намръщи.

— Така е.

Нямаше причина в мотора да има втори изход, освен ако нещо — вероятно друг превключвател — не се включи в него.

Разбира се, това беше вярно за двойника на ескалатора пред тях. Ами истинският ескалатор, въвлечен в нещастния случай? Райм зададе този въпрос на Арчър.

Тя му напомни, че Амелия Сакс му е направила снимки, неофициално.

— Добре. — Той ги отвори на монитора.

Том опита отново.

— Линкълн? Закуска?

— После.

— Сега.

— Все едно. Не ми пука. — Райм и Арчър гледаха снимките, които обаче не даваха отговор на въпроса. Ъглите бяха неподходящи и в шахтата, където се беше случила трагедията, имаше твърде много кръв, за да се вижда ясно.

— Питам се… втори превключвател — промълви Райм.

— Който се е повредил — добави Арчър. — И ако извадим късмет, е произведен в друга фирма, не от „Мидуест Кънвейънс“. Компания с много авоари.

— Къде би могъл да бъде другият превключвател? Има ли нещо в документацията?

Джулиет прегледа информацията, която беше свалила, и отговори, че няма.

— Как можем да разберем?

— Ето какво мисля. Молът в Бруклин, където се е случило нещастието… Всички ескалатори там би трябвало да са еднакви, нали?

— Предполагам.

— Представи си следното. Уитмор наема частен детектив. Сигурно използва десетина. Частният детектив слага нещо в стъпалата на ескалатора и го спира.