Джефри Дивър - Стоманена целувка

— За това те моля — отвърна Ник.

Амелия се приготви за прегръдка или целувка, решена да се съпротивлява, но той само стисна ръката ѝ, сякаш бяха делови партньори, които току-що са сключили успешна сделка за недвижим имот.

— Поздрави Роуз… ако искаш да ѝ кажеш, че съм идвал.

Ник се обърна и си тръгна.

Тя се вгледа в него. След половин пряка той се обърна и я погледна. На устните му трептеше онази момчешка усмивка, която Амелия ясно си спомняше отпреди толкова много години. Кимна и после се скри от очите ѝ.

Адвокат Евърс Уитмор включи един от компютрите на Райм и отвори на екрана Скайп.

Въведе регистрация и характерният електронен тон на набиране на номера изпълни стаята. Линкълн се приближи, за да може човекът отсреща да вижда и него, и Уитмор, както се виждаха на екранчето в долния десен ъгъл на монитора.

— Джулиет? — попита Райм. — Искаш ли да се преместиш по-близо?

Тя беше извън обсега на камерата.

— Не — отговори Арчър и остана на мястото си.

Минута по-късно на екрана се появи образ. Мъж с оредяла коса и с бяла риза с навити ръкави гледаше някакви листове пред себе си. Бюрото, зад което седеше, беше отрупано с купища документи.

Той погледна към уебкамерата.

— Вие ли сте Евърс Уитмор?

— Точно така. Адвокат Холбрук?

— Да.

— Искам да ви уведомя, че тук присъстват и Линкълн Райм, а вдясно от мен, макар да не я виждате, е Джулиет Арчър, които са консултанти и работят с мен.

Купър и Том ги нямаше. Уитмор реши, че един детектив от полицията и един цивилен, които нямат връзка със случая, може да затруднят разговора, който щеше да се проведе.

— Ще се позова на доктрината работа-продукт. Приемате ли, че другите присъстващи също попадат под принципа на поверителност между адвокат и клиент?

Холбрук вдигна глава, даде документ на някого с огненочервени нокти и после отново погледна към камерата.

— Извинете. Какво казахте?

Уитмор повтори въпроса си.

— Да, разбира се — отвърна Холбрук. В тона му се долови „Все едно“. Въпреки че беше главен юрисконсулт на „Мидуест Кънвейънс“, производителя на ескалатора убиец, той не изглеждаше нито в положение на отбрана, нито агресивен, а предимно разсеян. И Райм се досещаше защо. — Очаквам да говоря с някого, който представлява Грег Фромър и семейството му. Вие ли сте официалният им адвокат?

— Да.

— Чувал съм за вас. Носи ви се славата. „Транс Юръп Еърлайнс“, фармацевтичната компания „Би & Ейч“. Принудихте ги да паднат на колене.

Уитмор не реагира.

— А сега, адвокат Холбрук…

— Наричайте ме Деймиън.

Желая ти успех с това , помисли си Линкълн.

— Да. Разбирате ли защо се обаждам?

— Пресконференцията беше преди половин час. Предположих, че адвокатът, който представлява семейство Фромър, ще чуе и ще се свърже с мен. — Холбрук се обърна настрана и каза: — Ей сега идвам. След няколко минути. Занеси им кафе. — После отново погледна към камерата. — Имате ли някакви теории за дефект?

— Да.

— Недостатък в проекта, липса на автоматичен блокиращ механизъм, който да изключи мотора, ако капакът за поддръжка случайно се отвори?

Уитмор погледна Райм и после отново уебкамерата.

— Не съм готов да обсъждам нашите теории.

— Добре го казахте. Ще подскажа още една. Пружината на капака за достъп — ухили се юрисконсултът. — Нашият проектантски отдел я добави заради оплаквания на работниците по поддръжката, които твърдят, че капакът ги удрял по гърба. Вероятно не е вярно… Но сложихме пружина. И може би ще установите, че след произшествието наш екип по сигурността отиде на всяко място, където има ескалатори със заредени с пружини капаци за достъп, и махна пружините — преди инспекцията на градската комисия. Знам, че това е райски случай за вашия клиент. Може да се позовете и на модификация след инцидента, което показва признание за дефект от наша страна. При други обстоятелства бихме написали чек, при това тлъст. Сигурен съм, че госпожа Фромър преживява тежък период. И напълно ѝ съчувствам. Но нали чухте новината. Съжалявам.

— Помощничката ми още не е ходила в съда за фалити. Не сме чели мотивите.

— Седма глава. Пълна ликвидация. Имаме неприятности от известно време. Китайски конкуренти. И германски. Такъв е светът. Да, произшествието и смъртта на съпруга на клиентката ви ускориха решението ни, но щяхме да обявим фалит до един-два месеца.

— Обявявайки фалит, „Мидуест“ е защитена от отговорност чрез запор на наличните активи и запор на имуществото — обясни Уитмор на Арчър и Райм. — Това означава, че не можем да ги съдим, освен ако не отидем в съда и не поискаме запорът да бъде вдигнат. — Той отново се обърна към екрана и Холбрук. — Надявам се любезно да ни дадете информация.